Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Карде се усмихна.

— Очевидно немного далеч — каза той и натисна бутона на интеркома. — Космическо движение Ервитат, говори „Хаб Камбер“ — каза контрабандистът. — Не носим товар. Минаваме транзит и се надявахме, че ще можем да купим малко провизии и гориво.

— Така ли? — попита диспечерът от космическото движение. — Какви провизии?

— Да не би освен космическия контрол да упражнявате и търговски? — отвърна с въпрос Карде.

— Не, занимавам се само с движението — прозвуча яден отговор. — Да чуем предложението ви за право на кацане.

Шада премигна.

— Право на кацане? — тихо повтори тя.

Диспечерът имаше остър слух.

— Да, право на кацане — повтори той. — И този малък гаф ще ви струва триста отгоре.

Шада зяпна. „Какъв гаф?“ Тя си пое дъх, за да отговори на диспечера…

— Предлагам хиляда — каза Карде, поглеждайки предупредително Шада.

— За тези габарити?! — изсумтя презрително диспечерът. — Или се майтапите, или сте глупак?

Хшиши изсъска тихичко под нос.

— Или съм просто беден независим търговец — подхвърли контрабандистът. — По-добре ли ще ви прозвучи, ако предложа хиляда и сто?

— Хиляда и петстотин! — поиска диспечерът. — И във валута на Новата република.

— Така да бъде — съгласи се Карде. — Хиляда и петстотин.

— Площадка двайсет и осем — каза диспечерът. Явното му раздразнение бе заменено от открито доволство. За миг Шада се запита каква ли част щеше да влезе в неговия джоб. — Водете се по маяка. Плаща се веднага след кацането.

— Благодаря — любезно отвърна Карде. — От „Хаб Камбер“ край на връзката — и изключи интеркома. — Чин?

— Маякът е включен, капитане — отвърна мъжът пред комуникационната конзола и сви очи към екраните. — Повеждат ни.

— Прехвърли вектора към руля — нареди Карде. — Данкин, въведи ни. Оглеждай се за изтребители. Мара каза, че понякога изпращат ескорт за непознати кораби — и погледна към Шада: — Искаш ли да се поразходим, като кацнем?

Тя сви рамене:

— Мързеливите новобранци са тук, за да изпълняват заповеди. Къде ще ходим?

— В едно кафене, „Ловджийски кладенец“ — отвърна търговецът. — Ако предположим, че картата ми е вярна, трябва да се намира на няколко преки от площадката, на която ще кацнем. Надявам се онзи, с когото имам среща, да е там.

— Не предполагах, че толкова скоро ще ни се наложи да попълваме запасите си — отвърна Шада. — С кого ще се срещнем и защо?

— С порочен, но цивилизован корелиански престъпен главатар на име Крев Бомбаса — отвърна Карде. — Управлява по-голямата част от незаконните операции в тази част на сектора Катол.

— И ние се нуждаем от помощта му?

— Не съвсем — отвърна търговецът на информация. — Но с неговата благословия значително по-лесно ще пътуваме из района.

— Аха! — възкликна Шада и се намръщи. Тези думи не се свързваха в представите й с безстрашния Талон Карде, за когото бе слушала какви ли не истории от Мазик и другите контрабандисти. — Стараете се да си улесните задачата?

Търговецът се усмихна:

— Винаги.

Гласът му прозвуча весело, но зад думата Шада усети странна празнина.

— О… капитан Карде? — колебливо се обади Трипио. — Ще имате ли нужда от услугите ми при това посещение?

Контрабандистът се усмихна.

— Не, Трипио, благодаря ти — отвърна той. — Нали ти казах, основният език е официален на тази планета. Можеш да останеш на кораба.

Дроидът видимо си отдъхна.

— Благодаря, сър.

Карде отново насочи вниманието си към Шада.

— Ще отидем леко въоръжени. Само с бластери.

— Добре — отвърна тя. — Но нека ти да носиш бластера.

— Да не би да се страхуваш, че нещата може да загрубеят?

— обади се Данкин.

— Изобщо не се притеснявам от това — хладно отвърна Шада, стана от креслото си и тръгна към вратата на мостика.

— Просто предпочитам противниците ми да не знаят откъде ще дойде атаката. Ще бъда в каютата си, Карде. Уведоми ме, когато си готов.

След двайсет минути кацнаха. Петнайсет минути по-късно, след като платиха уговорената цена и проведоха кратки преговори за допълнителни „охранителни“ такси с трима легионери в бели униформи от охраната на Пембрик, Карде и Шада поеха по улиците на Ервитат.

Според Карде градът трудно би могъл да бъде наречен красив. Посред пладне над него висеше гъст смог, който прецеждаше светлината и подсилваше влагата на ветреца, раздвижващ нажежения въздух без никакъв ефект. Почвата се състоеше от пясък, молекулярно уплътнен в тротоари — архаичен метод от гледна точка на съвременния строителен стандарт. Сградите бяха от обикновен, но твърд бял камък, зацапан с кафяви и зелени петна мръсотия и плесен. По улиците, из които царяха същата занемареност и разруха както на космодрума, крачеха малцина пешеходци. От време на време между сградите се мяркаше въздушна шейна. Гледката почти изцяло съвпадаше с описанието на Мара отпреди седем години. Само дето запустението се бе засилило повече.