Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Засякох го! — отвърна друг напрегнат глас от интеркома на мостика.

Нащърбените ръбове на хилядите астероиди, които прелитаха покрай наблюдателницата на кораба, се озаряваха от отразената светлина на турболазерните изстрели на едно от оръдията на „Волният Карде“. Заревото се усили рязко, когато оръдието уцели набелязания астероид и го превърна в облаци прах и отломки.

Седнала в задната част на мостика, Шада Дукал поклати глава. Преминаването през астероидно поле не беше лесна работа, но й се струваше, че тогорианката и поне един от стрелците се вживяваха малко повече. Или се палеха лесно, или бяха твърде млади и неопитни, но което и от двете да бе, тя не се чувстваше спокойна. Вероятно и с капитана бе същото.

— Успокой се, Хшиши — обърна се Карде към тогорианката, седнал в креслото зад местата на втория пилот и кормчията. — Ти също, Чал. Това, че едно астероидно поле е по-голямо от тези, с които досега сте се сблъсквали, не значи, че трябва да правите нещо различно. Взривявайте само онези, които представляват непосредствена заплаха за нас, и оставете Данкин да преведе кораба покрай другите.

Ушите на тогорианката помръднаха.

— Слушам, водачо — отвърна тя.

— Да, сър — прозвуча по интеркома и гласът на стрелеца.

Въпреки съвета Хшиши продължи отривисто да съобщава местоположенията на приближаващите астероиди, а Чал — да стреля по тях с пълната мощност на оръдието си все едно дали представляваха непосредствена заплаха или не. Но може би вината все пак не беше тяхна — те просто усещаха и реагираха на нервността, която бе завладяла самия Карде.

Шада се вгледа в профила му. Той добре прикриваше неспокойствието си. Всъщност само челюстта и мускулите на бузата му издаваха някакво напрежение. Но мистрилите я бяха учили да разчита израженията на лицето и да разбира езика на тялото и за нея засилените опасения на Карде бяха очевидни като навигационен маяк.

А предстоящият престой в Пембрик 2 бе едва първият етап от пътуването им. „В какво ли състояние ще бъде, когато стигнем Ексокрон“ — с известна тревога се запита тя.

Отвън блесна ярък взрив, когато един особено голям астероид се превърна в отломки и тонове прах.

— Ооо! — тихо простена нечий безрадостен метален глас вдясно от нея.

Шада се обърна към протоколния дроид С-ЗРО, който седеше със закопчани предпазни колани на седалката до нея. Очите му бяха приковани в илюминаторите на наблюдателницата и той трепваше уплашено при всеки изстрел на турболазерното оръдие.

— Някакви проблеми ли има? — попита тя.

— Съжалявам, господарке Шада — гласът му успя да прозвучи хем превзето, хем окаяно. — Никога не съм обичал космическите пътувания. А сегашното ми напомня за един доста неприятен инцидент.

— Скоро пристигаме — утеши го тя. — Успокой се.

Личните мистрилски гардове нямаха навика да използват дроиди, но в детството на Шада един от чичовците й имаше дроид и тя оттогава имаше слабост към тях.

А към Трипио Шада изпитваше особено съчувствие. Личен дроид преводач на Лея Органа Соло, той внезапно и набързо бе предложен на контрабандисткия главатар и търговец на информация Талон Карде за пътуването му до Ексокрон — без предизвестие, без да бъде питан, без извинения. Това й припомни не един епизод от дългата й и безпрекословна служба към организацията на мистрилите.

Краят на тази служба дойде внезапно и окончателно преди месец върху ветровития покрив на комплекса за забавления „Резинем“, където Шада се осмели да постави личната си чест над преките заповеди на Единайсетте, управниците на опустошената й родна планета емберлене. Дали вече я търсеха? Дългогодишната й приятелка Кароли Дълин намекна, че друго следствие от неподчинението й не може да има. Но ако Новата република се плъзнеше към самоунищожението сред суматохата на дребнави войни и стари негодувания, пред мистрилите щяха да се изправят далеч по-важни задачи от преследването на предател.

От друга страна, ако Кароли бе докладвала причините за измяната й, ако бе повторила думите на презрение към водачите, които бяха забравили гордите и почитани някогашни традиции на мистрилите, единайсетте можеха и да сметнат, че си струва усилието да я открият. Шада отдавна бе разбрала, че от всички възможни мотивации наранената гордост е най-силната. И една от най-унищожителните. И за жертвата, и за преследвача.

Карде се извърна в креслото си.

— Харесва ли ти пътуването? — попита той.