Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Много се уплаших.

— А трябва — каза контрабандисткият шеф и направи крачка назад, когато маневрените витла на колесницата се приближиха опасно близо до гърдите му. С периферното си зрение Карде забеляза, че Шада не бе направила крачка назад заедно с него, а бе останала на мястото си. Тя се пазеше и гледаше с разширени от страх очи мъжа на нападателната колесница, който форсираше двигателя на машината си и я караше нервно да потрепва. — Бомбаса не обича да чака.

— Тогава явно трябва да побързаме да те пъхнем в кутия и да те занесем — отвърна Лангре.

Той приближи витлата с още един метър, принуждавайки Карде да отстъпи още. Но контрабандистът не направи крачката достатъчно бързо и върхът на витлата се заби в гърдите му, преди той да успее да се дръпне.

Един от другите охранители се изкиска. Лангре се ухили злобно и отново натисна газта с очевидното намерение този път да събори Карде на земята. Движението го изравни с Шада…

В този миг Шада, която стоеше като хипнотизирано от ловеца животно, отстъпи с левия си крак, завъртя горната част на тялото си към нападателната колесница и стовари дясната си ръка във врата на мъжа.

Може би ударът й бе придружен от глухо изпукване. Карде не беше сигурен, но за сметка на това беше абсолютно сигурен, че Лангре, който се прекатури настрани и падна на земята, бе извън играта.

Другите трима имаха добър рефлекс. Преди другарят им да докосне земята, вече бяха извъртели машините си и бяха натиснали газта, за да се отдалечат на прилично разстояние от Шада, като така я лишаваха от възможността да свали и тях по същия начин. Те се прилепиха плътно до околните сгради, направиха завой и спряха, така че маневрените витла на колесниците им да сочат към нея.

— Дръпни се! — бързо каза тя на Карде, застана в центъра и зае ниска бойна позиция.

След това завъртя глава и изгледа мъжете поред, сякаш ги предизвикваше. За мо’мент те пренебрегнаха предизвикателството, докато обсъждаха положението, давайки си знаци с ръце на код, който Карде не можа да разчете. Търговецът на информация се възползва от затишието и се отдалечи в края на малкия площад. Досега охранителите не бяха посегнали да извадят оръжията, които несъмнено носеха. Но всеки миг можеше да стане друго. Без да откъсва очи от тях, той отпусна ръка към бластера си…

— Без глупости — обади се силен глас в ухото му.

Карде бавно обърна глава. Предпазливостта му бе продиктувана от опряното в тила му дуло. Трима мъже, облечени в униформите на охранителния легион, със сурово изражение на лицата, стояха зад него. Последният затваряше тайната врата, през която бяха излезли от сградата зад гърба на контрабандиста.

— Идвате тъкмо на време, легионер — обърна се Карде към водача. Опитът му бе отчаян, но не можеше да не го направи. — Приятелката ми е в опасност.

— Нима! — отвърна другият и измъкна бластера на търговеца от кобура. — На мен ми се струва, че тя започна. Но както и да е. Опитът да се срещнеш с Бомбаса по такъв начин сам по себе си е престъпление.

— Дори и ако Бомбаса се зарадва, че сме дошли да го видим? — попита Карде. — Ще загазите.

— Едва ли — отвърна легионерът, затъкна отнетия бластер в колана си и застана до контрабандисткия шеф. — За тази цел имаме това — добави той и подхвърли в ръка собствения си бластер. След това се дръпна на метър от пленника си. Едва сега Карде видя, че оръжието на легионера не беше бластер, а стар оплитащ пистолет „Мерсон“. — Ако Бомбаса реши, че иска да говори с теб, ще те отвържем. Реши ли, че не иска — той се ухили злорадо, — приготвен си за погребение. Истинско удобство — той махна с пистолета. — Сега мълчи. Искам да видя какво ще стане.

С пресъхнало гърло търговецът на информация обърна очи към площада. Екипажът на „Волният Карде“ нямаше да успее да пристигне достатъчно бързо, за да се притече на помощ, дори той да се добереше до предавателя си. Оставаше му само да се надява, че Шада е толкова добра, колкото твърдеше.

В този момент охранителите приключиха със съвещанието си и нападнаха. Не се хвърлиха и тримата, както Карде бе очаквал. Вероятно предполагаха, че Шада ще ги подведе да се сблъскат един с друг, ако атакуват едновременно. Двамата закръжиха около нея, докато третият се насочи право към мистрила.

Тя не помръдна, но точно преди маневрените витла да достигнат гърдите й, падна по гръб. Главорезът извика от доволство, докато машината му прелиташе над нея, но триумфалният вик заседна в гърлото му от изненада, когато Шада сви крака към гърдите си и ритна с всичка сила нагоре. Краката й улучиха нападателната колесница точно пред насочващите дюзи, а ударът й свали охранителя от седлото.