Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Да — отвърна той след кратка пауза. — Поне така мисля.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че взехме това, за което тръгнахме — отговори Хан. — Но… имаше известни усложнения. Да спрем дотук засега, какво ще кажеш?

— Добре — неохотно се съгласи жена му. Все пак и тя беше наясно не по-малко от него за ограниченията, наложени от Холонет. — Но не се връщай в Корускант. Аз съм на път за Ботауи.

— Ботауи?!

— Да — каза Лея. — Пътувах за Корускант, когато разбрах, че президентът Гаврисом е на Ботауи и се опитва да посредничи за разпръсването на бойната флота, която се е събрала там.

— О! — възкликна Хан. Преди десет дни я бе оставил на Малък Пакрик и вече отдавна трябваше да е на Корускант, а не на път за там. Да не се бе случило нещо на срещата с Бел Иблис? — Гостът ти да не се е забавил? — заобиколно попита бившият контрабандист.

— Гостът пристигна точно навреме — отвърна жена му. — Само че не онзи, когото очаквах. След това ми се наложи да направя едно малко пътуване.

— Какво малко пътуване? — сви Хан юмруци. — Как си?

— Добре съм — побърза да го увери жена му. — Просто нещата се развиха различно от очакванията ми. Свързано е с причината, поради която трябва незабавно да говоря с Гаврисом.

— Добре. Тръгваме за Ботауи — каза Соло. — За два-три дни ще стигнем.

— Аз ще съм там най-рано утре.

Хан отново се намръщи. Добре щеше да е, ако можеше да стигне преди нея. Съдейки от чутото, небето над Ботауи бе като барутен погреб.

— Внимавай, Лея!

— Ще внимавам — обеща тя. — Радвам се, че с теб всичко е наред. Веднага ще се обадя на Гаврисом и ще му предам добрата новина за приключването на задачата ти.

— И му кажи, че няма да му го дам, докато не ти обещае истинска почивка, когато всичко свърши — предупреди съпругът й.

— Непременно — обеща тя.

— Добре. Обичам те, Лея.

Той почти я видя да се усмихва.

— Знам — отвърна тя, както някога. — До скоро.

С въздишка бившият контрабандист прекъсна връзката. До Ботауи бяха два дни път, а Лея щеше да е там преди тях. Може би Ландо можеше да изстиска още малко скорост от старото корито. Хан завъртя стола си…

— Как е Лея? — попита Калризиан от вратата на мостика.

— Добре — отвърна Соло, изучавайки лицето на приятеля си. Нещо много неприятно се криеше зад изражението му. — Явно не се е прибрала направо от Малък Пакрик и трябва да променим курса към Ботауи, за да я пресрещнем. Какво има?

— Проблеми — мрачно каза Ландо и кимна през рамо. — Ела за малко.

Когато влязоха в задната контролна зала, Лобот и Моегид чакаха, седнали в противоположните краища на компютърната маса. Лобот с нищо не изглеждаше по-различен от преди, но бившият контрабандист никога не бе виждал антените на Моегид да се въртят така. На масата между двамата лежеше информационният чип, който им беше дал върховният адмирал.

— Казахте, че е чист — предупреди Хан.

Ландо взе чипа и го пъхна в четящото устройство за чипове на компютъра.

— Така мислехме — уточни Калризиан и извика документа за унищожението на Каамас на големия чертожен екран, — но Моегид се сети да опита нещо друго — той махна към монитора. — Оказа се, че е бил променян.

Цяла поредица корелиански проклятия мина през главата на Хан. Нито едно от тях не беше достатъчно подходящо за положението.

— Как променян? — попита той машинално.

— Иска ли питане? — с тих глас отвърна Ландо. — Списъкът на ботанците, участвали в саботажа на каамаския планетарен шит, е бил променян. Единственото, от което имаме жизненоважна нужда.

Соло се взря в екрана.

— Сигурни ли сте? — попита той.

— Моегид е сигурен — каза Калризиан и погледна към верпинеца. — Майсторска работа, но през последните няколко години верпинците измислиха някои неща — бившият картоиграч посочи към екрана. — Помниш ли колко изненадани бяхме първия път, когато го прегледахме и видяхме колко много елитни ботански семейства са замесени? Е, сега знаем защо са в списъка.

— Капката, от която чашата ще прелее — каза Хан с гримаса. — И ще накара останалата част от Новата република да има още по-малко доверие на ботанските вождове.

— Позна, стари приятелю — Ландо взе един стол и седна.

— А това значи, че се връщаме в изходно положение.

Хан също си взе стол.

— Нямаме дори този късмет — безрадостно отвърна той.

— Вече казах на Лея, че имаме документа.

— Не мислиш ли, че ще запази новината в тайна?

— При нормални обстоятелства да — тежко каза Хан. — За съжаление… каза, че ще предаде на Гаврисом добрата новина.