Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Всичко е наред — каза той на Арту и изпита вълна на раздразнение от себе си, когато машината му отново се върна в относителната безопасност на първоначално избраното дефиле.

Беше се случвало и преди: твърде дълбоката концентрация на Силата и вниманието му в една посока го лишаваха от сетива за всичко, което се случваше извън това направление. Очевидно поне един от чуждоземните пилоти се бе оказал достатъчно умен, за да изостави преследването и да се издигне над скалния лабиринт, за да изчака целта да издаде местоположението си.

Но гамбитът се бе провалил. И ако теренът му помогнеше, щеше да има още една възможност. Скайуокър навлезе във втора долина, по-къса от първата, и кривна към друг каньон. Остави Силата да води ръцете му и загледа скалите около себе си, търсейки подходящо място…

Видя го. Изведнъж от двете страни на машината му се извисиха остри канари. В горната си част едната от тях се извиваше към другата така, че накрая между двете имаше само тясна ивица, през която се процеждаше дневната светлина. Туфи сиви излинели храсти разчупваха еднообразието на неравната канара и кафяво-сивите лиани, които на места я покриваха като тънка мрежа. Дъното на тази част на каньона бе обрасло с кафяви храсти, вкопчени в ниски чепати дървета. Пред и зад Скайуокър дефилето рязко завиваше наляво и надясно, оставяйки неголемия прав участък изолиран от заобикалящите го скали.

Идеално място за кацане.

Арту не издаде звук, когато Люк завъртя изтребителя на почти сто и осемдесет градуса в класическо контрабандистко обръщане. „Вероятно не гъква — предположи майсторът джедай, докато подаваше тяга на предните двигатели, — защото трепери за живота си.“ За няколко секунди изтребителят подскочи под Скайуокър, заплашвайки да излезе от контрола на джедая, и Люк с мъка го овладя. Бясното движение на стените на каньона от другата страна на капака на пилотската кабина започна да се забавя. В това време Скайуокър отне тягата от двигателите. Натискът от намаляването на скоростта, който го притискаше към облегалката на седалката, отслабна. Люк завъртя машината си в положение за кацане и бързо се огледа. Точно пред него от каменистия под на каньона се издигаха две чепати кичести ниски дървета, разперили клони над пресъхнало корито. Разстоянието между дънерите им беше точно толкова, колкото бе нужно на Люк, за да скрие изтребителя. Той уби окончателно скоростта на машината, наведе носа й напред и я плъзна между дърветата.

— Тук ще се скрием — каза Скайуокър, докато извършваше последните операции по кацането и изключваше двигателите. — Не беше толкова страшно, нали?

Зад гърба си чу треперещо изсвирване. Явно Арту още не бе дошъл на себе си.

Люк се поусмихна, вдигна капака на пилотската кабина и потръпна от пронизителния скърцащ звук на десетки листа, чиито обрамчени с бодли краища драскаха по прозрачната стомана. Той свали шлема и ръкавиците си и ги хвърли на седалката.

Въздухът, който нахлу в дробовете му, беше хладен и пропит със слаб мирис на мъх. В продължение на една дълга минута Скайуокър се ослушваше, наострил джедайските си сетива. Не чу нищо освен шумоленето на вятъра в листата и далечното цвърчене на птици и насекоми.

— Май им избягахме — обърна се той към Арту. — Поне засега. Успя ли да разбереш къде сме?

Малкият дроид избипка все още замаяно и на екрана на бордовия компютър се появи карта. Люк се зае внимателно да я изучава. Не беше нито много зле, нито много добре. Намираха се на не повече от десет километра от пещерата, в която Мара бе изчезнала, но по-голямата част от пътя се състоеше от тесни проломи и назъбени канари, също като тези, над които току-що бяха прелетели. Това означаваше, че пътуването щеше да им отнеме поне един ден. Или два, а може би и три.

От друга страна, самата неравност на терена щеше да им предостави по-добро прикритие от което и да е друго, на което можеха да се надяват. В края на краищата не беше толкова лошо. Но нямаше да могат да се възползват от положението, ако чуждоземните ги откриеха, преди да тръгнат.

— Хайде — каза Скайуокър и скочи на земята. Опитът да избегне бодлите на листата бе само частично успешен, по кожата му останаха само няколко драскотини. — Да си събираме багажа и да се махаме от тук.

Трябваха му няколко минути, докато опъне камуфлажната мрежа, която Карде му бе дал. След това с лазерния си меч отряза няколко от по-малките храсти и клони от ниските дървета и ги разхвърля върху мрежата. Не беше идеално, особено отблизо, но повече не можеше да направи в момента.