Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Един от тях, с големината на снаряд, едва-едва удари корпуса. Люк потръпна. „Огънят на Джейд“ бе не само най-скъпото, но и единственото притежание на Мара. Тя нямаше да прости на майстора джедай дори и драскотина, камо ли някаква повреда на корпуса. Скайуокър завърши маневрите с изострено докрай внимание и успя да заеме желаната позиция без повече сблъсъци.

— Така. Ще стоиш тук — каза той на дроида, разкопча предпазните колани и прехвърли управлението отново на Виуан. — Имаш кода, който ти дадох… ще се обадим на връщане, за да знаеш, че сме ние. Нещо друго… не допускай от кораба да се стреля, освен ако първо не се стреляли по вас. Особено преди да сме добили представа, какво става долу.

Две минути по-късно, държейки под око носещия се куп скални отломъци, джедаят изведе изтребителя от дока на „Огънят на Джейд“ и се насочи към дълбокия космос. Арту вече бе въвел курса в бордовия компютър. Звездите се превърнаха в линии и машината се понесе в хиперпространството.

Четири минути след като навлязоха в хиперпространството, Скайуокър, следвайки указанията на Арту, прекрати скока, обърна изтребителя и извърши следващия. След още четири минути пристигнаха.

Арту тихо подсвирна.

— Да, това е мястото — потвърди Люк и се вгледа в зловещата планета, увиснала в пространството пред тях. — Също като на снимките, които донесе „Звезден лед“.

Мара беше някъде там. Сама, в неизвестно положение, може би ранена, може би пленена. Или може би дори мъртва.

Люк решително отхвърли тази мисъл и се присегна със Силата.

„Мара? Мара, чуваш ли ме?“ Нямаше отговор. Арту изпиука въпросително.

— Не мога да усетя присъствието й — призна джедаят. — Но не е задължително това да означава нещо. Все още сме доста далеч, а тя може да няма толкова сили, че да се присегне дотук. Може да спи. Това също ограничава възможностите.

Малкият дроид не отговори, но не беше трудно да се отгатне, че го вълнуваха същите мисли както Скайуокър.

А и видението, което Люк бе имал преди двайсетина дни на медицинската фрегата при Тиерфон… Мара, носеща се безжизнена във воден басейн…

— Засега няма смисъл да се тревожим — каза той и прогони спомена от мислите си. — Направи сензорно сканиране и внимавай да не активираш техните сензори. Ако работят като нашите, разбира се.

На екрана на бордовия компютър на изтребителя се изписа въпрос.

— Ще поемем по пътя, който е изминала тя — отвърна Скайуокър. — По каньона до пещерата, в която е изчезнала. Ще влезем вътре с изтребителя.

Утвърдителният отговор на малкия дроид прозвуча притеснено. Люк погледна курса, който Талон Карде му бе дал, и започна да снижава изтребителя към планетата. За момент му се прииска Лея да е с него. Ако съществата, на които Мара се бе натъкнала, са интелигентни, можеше да има нужда не само от джедайските си умения, но и от дипломатическия финес на сестра си, който той не притежаваше.

Скайуокър направи гримаса. Семейството и приятелите му надали бяха особено доволни, че бе се втурнал така без предупреждение, а какво оставаше, ако се бе опитал да вземе и Лея със себе си. Пък и в момента дипломатическите умения на сестра му бяха най-необходими на Новата република. А какви умения бяха най-необходими тук, щеше да установи съвсем скоро.

Все още бяха доста далеч от атмосферата на планетата, когато сензорите на изтребителя засякоха два кораба, които излетяха от повърхността й.

— Край на незабележимото ни промъкване — промърмори Скайуокър, изучавайки сензорните профили на непознатите машини.

Определено напомняха кораба, който двамата с Арту бяха забелязали на тръгване от базата на пиратите Каврилу в астероидния пояс Каурон. Тогава корабът се бе отдалечил, преди джедаят да успее да го разгледа добре. Сега, докато двата апарата бързо се приближаваха към него, се убеди, че първото му впечатление е било правилно. Те превишаваха приблизително три пъти габаритите на изтребителя му и представляваха странна, но артистична комбинация от чуждоземен дизайн и добре познатия модел на имперския изтребител прехващач. През потъмнения капак на носа на двата непознати кораба Люк едва можа да различи шлемовете на пилотите, изработени по подобие на имперските. Арту изпиука угрижено.

— Спокойно, Арту — рече Скайуокър. — Не е задължително да са съюзници на Империята. Може някой някъде да е намерил изтребител прехващач и да е заимствал конструкцията.

Изсумтяването на дроида ясно изрази мнението му относно приведения аргумент.