Тимъти Зан - Изходящ полет

Кардас премига изненадан, докато тя минаваше покрай своя ескорт към средата на залата за приеми. Всеки един чиски воин, когото той бе виждал до този момент, носеше една и съща неизменно черна униформа. Изключение правеха само фамилните телохранители, които бяха дошли да съпровождат аристокра Чаформбинтрано. Дали разликата в облеклото й не се дължеше на факта, че е свързана с отбранителната флота, а не със завоевателната?

Адмиралът пристъпи до средата на стаята и се спря.

— В името на всички, които служат на чисите, ви приветствам, адмирал Аралани! — изрече Траун с напевен глас и направи една крачка към нея.

— Приемам приветствията ви и на свой ред ви поздравявам, командир Миттраунуруодо! — отговори адмиралът. Думите й бяха насочени към Траун, но Кардас забеляза как очите й не се отделяха от двамата корелианци зад него. — Обезпечавате ли моята лична безопасност, както и безопасността на моя екипаж?

— Обезпечавам вашата безопасност с живота си и с живота на служещите под мое ръководство — каза Траун и сведе ниско глава. — Заповядайте тук с мир и с доверие.

Аралани на свой ред се поклони.

— Кои са ония, които са застанали зад вас? — запита тя и в гласа й се долови лека промяна.

С това очевидно формалната церемония бе приключила.

— Посетители от далечен свят — отговори Траун, като се обърна леко и ги покани с жест да пристъпят до него. — Кардас и Фераси, позволете ми да ви представя адмирал Аралани.

— За нас е чест, адмирале — каза Кардас на чеунх, като се опита да наподоби поклона, който бе направил преди малко Траун.

Аралани се сепна и сякаш леко се отдръпна назад.

— Аристокра Чаформбинтрано не ми каза, че говорят чеунх — каза тя и в гласа й се прокрадна нотка на неприятна изненада.

— Аристокра Чаформбинтрано не знаеше за това — отвърна Траун учтиво. — Той прекара тук твърде недостатъчно време, а и не демонстрира никакъв интерес да опознае гостите ми.

Очите на Аралани сякаш проблеснаха към Траун и след това се върнаха на Кардас.

— Според доклада би трябвало да са трима.

— Третият е ангажиран с нещо друго — обясни Траун. — Но мога да изпратя да го доведат, ако желаете.

Адмирал Аралани повдигна вежди.

— Позволили сте му да се разхожда безпрепятствено в гарнизона на чиската завоевателна флота?

Траун поклати глава отрицателно.

— Всичките трима са под непрекъснато наблюдение.

— Значи ги изследвате, така ли?

— Разбира се — каза Траун небрежно, сякаш това се подразбираше от само себе си.

Кардас потисна една напираща гримаса. Още от самото начало бе подозирал, че това е една от основните причини Траун да ги задържа на борда. Ала въпреки това не беше особено приятно да го чуе в прав текст.

— И какво сте научили досега? — запита Аралани.

— Изключително много — увери я Траун. — Но не му е сега нито времето, нито мястото да обсъждаме този въпрос.

Погледът на адмирал Аралани прескочи към войниците, които все още стояха мирно край стените на залата за церемонии.

— Съгласна съм — каза тя.

— Предполагам, че ще искате да обходите пленения кораб, преди да го вземете под свое покровителство — продължи Траун. — Приготвил съм совалка, която ви очаква.

— Добре — Аралани посегна към кръста си и докосна някакво незабележимо копче на окачения там чиски предавател. — Нека да повикам моя спътник и ще ви придружим.

При тези думи очите на Траун се свиха до тесни цепки и за първи път на Кардас му се стори, че долавя изненада у него.

— Не бяха споменати никакви други пътници…

— Присъствието му не е с официален мандат от отбранителната флота — каза Аралани. — Доведох го дотук като услуга към осмата управляваща фамилия.

При тези думи в залата пристъпи един млад чис, който се усмихваше. На късата му роба и високите ботуши имаше сложен десен от сиви и тъмночервени цветове.

Като го видя, Траун замръзна.

— Трасс! — процеди той през зъби. После пристъпи напред и докато новодошлият се приближаваше към него, Траун го пресрещна в средата на залата. Двамата едновременно протегнаха дясната си ръка и се здрависаха. Кардас обаче забеляза, че ръкостискането бе не с дланта, а с лакътя. — Добре дошъл! Ето това вече е истинска изненада — усмихна се Траун.

— Постижение, на което доста рядко съм ставал свидетел — отговори другият и леко наклони глава встрани. На лицето му все още грееше усмивка, но Кардас сякаш долови леко напрежение в крайчеца на очите му, когато новодошлият чис погледна през рамото на Траун.