Тимъти Зан - Изходящ полет

— Гост? — запита Марис, докато също се изправяше заедно с Кардас.

— Един адмирал от чиската отбранителна флота е тук, за да изземе пленения вагаарски съд — обясни Траун, докато тримата отиваха към вратата. — Нищо особено, което да изисква вниманието ви.

— Може ли да наблюдаваме церемонията по приема до вас? — запита Кардас. — Този път вече ще можем да разбираме какво се говори.

— Смятам, че това ще е допустимо — каза Траун. — Адмирал Аралани със сигурност ще е научила за вашето присъствие от аристокра Чаформбинтрано и вероятно ще иска лично да се запознае с вас.

— Те двамата от една и съща фамилия ли са? — поинтересува се Марис.

Траун поклати глава отрицателно.

— Висшите офицери от отбранителната флота не принадлежат към никоя конкретна фамилия — поясни той. — Те са развързани от своето фамилно име и от прилежащите към него привилегии и са станали част от йерархията на отбранителната флота, за да могат да служат на всички чиси без страхопочитание или предразсъдък към никого.

— Това значи, че военното ви командване се гради на заслугите на отделните офицери, а не на нещо, което се наследява поради кръвно родство с фамилиите? — заключи Марис.

— Точно така — потвърди думите й Траун. — Офицерите се приемат в йерархията едва след като са се доказали. Също както самите управляващи фамилии правят избор на съответните усвоени по заслуга.

— Какво значи „усвоени по заслуга“? — поинтересува се Кардас.

— „Усвоен по заслуга“ наричаме чис, който се довежда в дадена фамилия от другаде, без да има кръвна връзка с нея, за да я обогати и да внесе допълнително разнообразие или нова жизненост — обясни му Траун. — Всички воини стават усвоени по заслуга в момента, когато бъдат приети на служба съответно в отбранителната или в завоевателната флота — с тези думи той потупа тъмночервения знак на рамото си и допълни: — Точно затова всеки воин носи съответния цвят на една от фамилиите.

— Вашата коя е? — запита Марис.

— Осмата — отговори Траун. — Всъщност моето положение е малко по-различно от положението на много други воини. На мен ми е даден статут на „опитно природен“ към фамилията. Когато те се уволнят от армията, рангът на повечето военни автоматично се прекратява. Моят статут обаче крие в себе си възможността в крайна сметка да бъда избран за достоен и да ме усвоят във фамилията завинаги. Има вероятност дори да бъда удостоен със званието „почетно резервиран“, което ще позволи на всички мои потомци и кръвни роднини също да бъдат усвоени в осмата фамилия.

— Звучи доста сложничко — отбеляза Кардас.

— Звучи добре обмислено — възрази му Марис. — Някои от тези взаимоотношения биха били доста полезни за Републиката, вместо вечно да се придържаме към пряката кръвна линия или да връчваме високите постове на онези, които наддават най-високо.

— Ъхъ — измънка Кардас уклончиво. Не му беше сега времето да влизат в дискусии за политическия живот на Републиката. — А вие споменахте, че има девет такива управляващи фамилии?

— В момента има девет — отговори Траун. — Броят им варира съобразно с различни промени и събития, които настъпват в политическия живот. В някои епохи с течение на вековете сме стигали до дванайсет фамилии, а в други броят им е спадал до не повече от три.

Тримата стигнаха до залата за приеми и откриха, че тя вече е подготвена за новата церемония по посрещането на госта. Драпериите от стените и тавана сега бяха напълно различни от драпериите при пристигането на аристокра Чаформбинтрано. За окото на Кардас сегашната украса изглеждаше доста по-семпла. Вероятно дори най-висшите военни офицери не разполагаха с толкова висок ранг, колкото се полагаше на далечните роднини на някоя от управляващите фамилии.

— Церемонията ще бъде значително по-кратка и съвсем не толкова формална, колкото предишната — обясни Траун и с жест ги подкани да застанат от двете му страни, но на две крачки зад него. — Би трябвало сега вече да можете да проследите какво се казва — с тези думи той сякаш се поколеба за нещо, а после ги дари с лека усмивка и добави: — Също така появата на адмирала вероятно ще ви изненада малко. След края на церемонията бих искал да науча какви са били първите ви впечатления.

Той се обърна към вратата и кимна на един от воините край нея. Последва мелодичен камбанен звън, който напомни на Кардас за звука от воден карильон, и вратата се отвори с плъзгане. През нея първи пристъпиха четирима облечени в черно чиски войници и веднага се разделиха на две групи, осигурявайки проход помежду си. Като се чудеше какво ли има предвид с предупреждението, че ще се изненадат от появата на госта, Кардас се изпъна, доколкото можеше в поза мирно. Миг по-късно на прага се появи стройна и висока фигура на синьокожа жена. Само че вместо в обичайната черна униформа беше облечена от глава до пети в ослепително бели дрехи.