Тимъти Зан - Изходящ полет

Кардас усети как стомахът го присвива.

— Май не смятате само да наблюдавате нападението, така ли?

— Целта на разходката ни е да направим анализ на ситуацията — отговори Траун с равен глас. — А ако на място преценя, че съществува разумна възможност да отстраним тази заплаха от лицето на Чиското господство… — той остави изречението недовършено, но никой от двамата не се съмняваше какво имаше предвид. Намерението му бе да нападне.

А от начина, по който бе измъкнал Кардас от залата със съкровищата, ставаше пределно ясно, че очаква и езиковият му преподавател да го придружи на експедицията.

Кардас си пое дълбоко дъх. През последния месец се бе нагледал отблизо на предостатъчно космически битки и челният сблъсък с една напълно въоръжена пиратска хайка на вагаарите не му се струваше привлекателна перспектива. Може би все още съществуваше възможност вежливо да откаже.

— Сигурен съм, че ще постъпите абсолютно правилно — започна той дипломатично, — и ви пожелавам успех и…

— Може ли аз да дойда с вас? — прекъсна го Марис изневиделица.

Кардас я изгледа озадачено. В очите й долови остър блясък, който съдържаше някакво предупреждение.

— Може би ще е добре да имате свидетел на борда — продължи тя. — Особено такъв, който няма никаква връзка с управляващите фамилии…

— Съгласен съм — каза Траун. — Тъкмо затова вземам Кардас с мен.

Кардас премига объркано. Край с надеждите за вежлив отказ.

— Командире, оценявам предложението ви…

— А още по-добре би било да имате двама свидетели — отново го прекъсна Марис.

— …всъщност много по-уместно ще е да повикате Кенто вместо мен или Марис — опита пак Кардас. — Именно той…

— На теория да — съгласи се Траун, като очите му все още не се откъсваха от Марис. — Но независимо колко добре се планира и се провежда, една битка неизменно крие своите рискове.

— …той харесва подобни вълнения…

— Това се отнася и за летенето с Рак — възрази Марис. — Готова съм да поема тези рискове.

— …и бих могъл да отида до залата със съкровищата и да го повикам…

— Но не знам дали аз съм готов — продължи Траун със същия тон. — Ако се случи да пострадате или да загинете, не бих искал тъкмо аз да сервирам новината на вашия капитан.

— Ако ще бъдем заедно на мостика, тогава няма да ви се наложи — отбеляза Марис. — Ако умра аз, значи най-вероятно и вие също ще умрете. Тогава някой друг ще трябва да се нагърби с тази неприятна задача — с тези думи тя посочи Кардас с палец. — Пък и Джори явно никак не му се иска да идва с нас. Той ще може да свърши това.

— Забравете — изведнъж каза Кардас, взел внезапно решение. Вече бе виждал бойните способности на Траун, а и като познаваше темперамента на Кенто, везните внезапно се наклониха в другата посока. — Ако Марис идва, аз също ще дойда.

— Вашето доверие е чест за мен — каза Траун в мига, когато тримата стигнаха до совалката. — Добре тогава, елате. Нека бойната фортуна да се усмихне на старанията ни.

— Една минута до излизането — докладва кормчията.

— Разбрано — потвърди Траун. — Всички бойци в пълна готовност!

Застанал зад гърба на неговия стол, Кардас хвърли крадешком поглед към Марис. Над бялата якичка на вакуумния костюм лицето й изглеждаше доста пребледняло. Очите й обаче бяха изпълнени с решителност, а челюстите — здраво стиснати. Вероятно нямаше търпение да стане свидетел как Траун проявява своето благородство и достойнство, помисли си той горчиво. Да види как командирът още повече ще се издигне във и без това захласнатите й в него очи. Жени!

Ами тогава какво въобще правеше тук самият той?

— Ако сведенията ни са прецизни, ще се озовем на сравнително безопасно разстояние от разгарящата се битка — каза Траун и погледът му се спусна към шлемовете, които двамата стискаха в ръка. — Въпреки това няма да е зле, ако все пак си поставите шлемовете.

— Можем да си ги сложим достатъчно бързо, ако се наложи — увери го Марис.

Траун се поколеба, но после кимна утвърдително.

— Много добре. Тогава бъдете готови — и той отново извъртя глава напред.

Кардас впери поглед в обратния брояч и усети, че устата му е изсъхнала неприятно. Когато броячът стигна до нулата, от пъстрото хиперпространство се появиха линиите на звездите и след това се свиха до точки.

В следващия миг през илюминаторите Кардас видя най-поразителната гледка, на която някога бе присъствал.

Това не бе обикновен пиратски набег, какъвто си представяше той, с три-четири вагаарски мародери, обградили някой беззащитен търговски кораб или звезден лайнер. Нищо подобно. Разпръснати навсякъде пред очите им на фона на огромна и обвита в облаци синьо-зелена планета, най-малко двеста различни по вид и размер кораба бяха вкопчени в яростна битка. Някои летяха в строй по два-три и нанасяха спорадични удари, докато други стояха на едно място на по-големи групи и си разменяха безпощадни залпове от торпеда и лазерен огън. В далечината Кардас успя да различи премигващите светлинки на още най-малко стотина кораба, скътани в сянката на планетата, които очакваха заповед да се включат в битката.