Тимъти Зан - Изходящ полет

Отново Анакин погледна своя наставник.

— Ами…

— Освен това ще го приема и като лична услуга — добави Кбаот, поглеждайки отново към Кеноби. — За Лорана всъщност няма особено много работа на тези преговори и следователно не се налага да я държа там излишно. Уверен съм, че тя предпочита да се поразходи на чист въздух. А и самият аз ще се чувствам по-спокоен, ако я оставя в компанията на някой познат, комуто бих могъл да имам доверие.

Горната устна на Кеноби помръдна. Изобщо не беше доволен от това развитие — Лорана можеше да го усети дори и без помощта на Силата. Но го бяха надиграли и той го знаеше.

— Както желаете, учителю Кбаот. За нас ще е чест да се насладим на компанията на ученичката ви за днешния ден.

— За колкото дълго пожелаете — каза Кбаот. — А сега се налага да тръгвам. Приятен ден.

С тези думи той се обърна и бързо се отдалечи.

Докато го гледаше как се отдалечава, Лорана усети, че я стяга гърлото. Тя беше напълно удовлетворена от перспективата да седи до Кбаот по време на преговорите. А и поне до този момент той също изглеждаше доволен от присъствието й. Да не би да беше сторила нещо, с което го бе разочаровала?

Ала каквато и да беше причината, Лорана бе получила своите заповеди — дори и в голяма степен да бяха останали недоизказани. Затова се стегна и се обърна към новите си спътници.

Откри, че Кеноби и Анакин я гледат с очакване.

— Ами… — каза тя и веднага се смръщи на безсъдържателността на думата. Един ученик, особено на Хоръс Кбаот, би следвало да говори много по-изразително и благозвучно. — В този град съм само от един ден, но на космодрума успях да се сдобия с пътеводител за нови посетители.

— Ние също — каза Кеноби и леко повдигна вежди.

Очевидно не възнамеряваше да направи живота й лесен.

— Учителю Кеноби…

— Сещате ли се за някое място, където има хубави тарш максери? — обади се Анакин с надежда в гласа. — Гладен съм.

Кеноби се усмихна на своя ученик и когато отново погледна към Лорана, тя усети как напрежението помежду им чувствително спадна.

— Всъщност тази идея съвсем не е лоша — съгласи се той. — Нека да си потърсим нещо за хапване.

Седнал на балкона в хотелската си стая, Дориана наблюдаваше как тримата се насочват към един район, където бяха струпани голям брой не особено претенциозни ресторанти. През своя макробинокъл той навъсено проследи бавната им разходка. Значи Съветът на джедаите го беше преметнал, изпращайки Оби Уан Кеноби и нахакания му ученик да наглеждат Кбаот. Ето този ход не беше предвиден в плана на Сидиъс.

Пък и тези двамата сякаш вече им ставаше навик да се занимават с такъв сорт поръчки. Той ясно си спомняше гнева на Сидиъс след случилото се на Набу и ненадейната загуба на съюзниците му от Търговската федерация. Планираше се техните войски да окупират планетата в продължение на месеци и даже години, обърквайки и парализирайки Сената — нещо, което Сидиъс и Дориана щяха да използват с разрушителна сила.

Ала всичко това рухна заради малкия Скайуокър и неговия невъзможен късмет, когато собственоръчно неутрализира цялата командна станция на Търговската федерация. Смъртта на Дарт Мол от ръцете на Кеноби и Куай Гон Джин се оказа не по-малка загуба. Заради нея даде на късо един гениален план, според който тихият ужас от присъствието на Дарт Мол щеше да отвлича вниманието на джедаите и същевременно да всява напрежение и недоверие в сплотената им общност.

А сега същите тези двама се бяха озовали тук, на Барлок, заплашвайки този път да съсипят плана на Сидиъс да отстрани Хоръс Кбаот.

Той решително стисна устни. Не, този път нямаше да успеят. Не и докато Кинман Дориана отговаряше за този проект.

Във вътрешния му джоб изпиука предавателят. Като не изпускаше от поглед Кеноби и спътниците му, Дориана бръкна и го включи.

— Да?

— Пазителю? — запита грапав бролфски глас.

— Да, аз съм, Патриот — потвърди Дориана. — Както ви обещах, сега аз се върнах, за да ви помогна в момент на нужда.

— Закъсняхте — възнегодува другият глас. — Преговорите вече започнаха.

— Но нищо още не е решено — успокои го Дориана. — Все още разполагаме с предостатъчно време, за да изпратим послание, че народът на бролфите не може да бъде измамен. Всичко ли е приготвено според указанията ми?

— Почти — каза Патриот. — Последните съставни части вече би трябвало да пътуват насам. Въпросът е дали вие сте донесли добавката, която обещахте?

— Тук е, при мен — увери го Дориана.