Тимъти Зан - Изходящ полет

Той закрачи към района на пазара вдясно от тях. Докато го следваше, Лорана се опитваше да протяга глава, за да разбере накъде са се запътили и за какво говореше той.

И тогава забеляза двамата мъже, които вървяха към тях през тълпата — един джедай и неговият ученик. Изглеждаха й познати. Крачеха уверено сред множеството като ярки светилници всред вихрушка от мъртва шума.

Тя сбърчи вежди, понеже в съзнанието й внезапно изникна образната картина на това, което си бе представила. Всред вихрушка от мъртва шума…

Откога бе започнала да възприема живите същества без джедайски способности по такъв начин? Със сигурност не така я бяха възпитавали да се отнася към онези, в служба на които бе посветила целия си живот. Възможно ли бе да е прихванала това отношение от някои хора, сред които се движеше, откакто бе станала ученик на Кбаот? Със сигурност мнозина сякаш наистина смятаха, че са по-нисши от онези, които носеха на кръста си лазерен меч.

Или може би бе усвоила това мислене от самия Кбаот? Дали самият той не се отнасяше към околните с такава надменност?

Кбаот се спря на няколко метра от края на площада и зачака, докато другите двама си пробиваха път през последните купувачи на пазара. Когато те се приближиха, Лорана най-после успя да ги разпознае.

— Учителю Кбаот — каза Оби Уан и кимна за поздрав, когато с неговия ученик Анакин Скайуокър се изправиха пред тях.

— Учителю Кеноби — поздрави го Кбаот на свой ред, като гласът му беше политически учтив, но в думите му се прокрадна нотка на надменност. — Каква изненада. Да не би да сте дошли чак от Корускант само за да си напазарувате плодове прищ?

— Говори се, че продукцията на хортикултурните технологии на Барлок действително е най-добрата — отговори Оби Уан спокойно. — А вие?

— Съвършено добре знаете защо сме тук. Кажете ми, как е учителят Уинду?

Горната устна на Кеноби потръпна леко.

— Добре е.

— Хубаво е да го чуем — с тези думи Кбаот прехвърли вниманието си към младия тийнейджър, който стоеше до Оби Уан. Лека усмивка се формира в ъгълчетата на устата му. — Джедай Скайуокър, нали? — попита той с далеч по-приветлив тон.

— Да, учителю Кбаот — кимна Анакин и Лорана не успя да сдържи усмивката си заради усърдната сериозност в гласа му. — Истинска чест е да ви срещна отново.

— Не по-малка чест е и за мен да се срещна още веднъж с толкова перспективен ученик — отговори Кбаот. — Кажете ми, как напредва обучението ви?

Анакин погледна към Кеноби.

— Винаги има какво още да се научи, разбира се. Мога само да се надявам, че напредъкът ми е задоволителен.

— Напредъкът му е дори повече от задоволителен — намеси се Кеноби. — С това темпо ще бъде произведен в рицар джедай, преди още да навърши двайсет.

Лорана сбърчи чело. Самата тя вече бе на двайсет и две, а Кбаот все още не бе споменавал и дума, че възнамерява в скоро време да я препоръча за рицарско звание. Анакин по-могъщ в Силата ли беше от нея?

— А започна обучението си толкова по-късно от обичайното — отбеляза Кбаот, усмихвайки се топло на момчето. — Това прави развитието му още по-впечатляващо.

— Наистина — каза Кеноби. — В ретроспекция ми се струва, че Съветът взе правилно решение, когато позволи на мен да го обучавам.

В думите му се появи съвсем лек акцент върху думите „на мен“ и само за половин секунда през лицето на Кбаот премина тъмна сянка, но след това тя се изпари и той отново се усмихна:

— Срещата ни беше прекрасна. Но преговарящите вече се събират и мен ме очаква работа. Вярвам, че ще ме извините, ако сега ви оставя, за да се заема с легитимните задачи, с които ме е нагърбил Съветът.

— Разбира се — каза Кеноби, като кожата на лицето му леко се изопна от загатването, че двамата с ученика му всъщност са пристигнали тук с нелегитимни задачи.

— Но как можах да забравя! — продължи Кбаот. — Този град е богат и гъстонаселен, а вие с джедай Скайуокър несъмнено ще искате да вкусите от разнообразните забавления, които се предлагат тук — с тези думи той посочи към Лорана Джинзлър. — За моята ученичка би било чест да ви придружи в екскурзията ви.

— Благодаря ви, но не се налага — каза Кеноби, като хвърли преценяващ поглед към Лорана. — Ще се оправим.

— Но аз настоявам! — каза Кбаот и заповедният тон в гласа му не можеше да не се забележи. — Не бих желал случайно да се озовете на пътя на деликатните преговори на това място или пък без да искате, да се натъкнете на някой представител от едната или другата страна — с тези думи той хвърли поглед към Анакин. — Пък и предполагам, че джедай Скайуокър би се зарадвал на компанията на друг ученик за няколко часа.