Тимъти Зан - Изходящ полет

Докато тримата разговаряха, Траун стоеше в предната част на мостика сред членовете на своя екипаж. Доколкото Кардас можеше да установи, се намираха на нещо като навигационен център. Сега командирът отстъпи назад и се приближи до мястото, където бяха застанали корелианците.

— Ето — каза той, сочейки към един голям монитор. — Онзи голям астероид, който се върти бавно. Това е нашата база.

Кардас направи гримаса при тази информация. Астероидът не толкова се въртеше, колкото правеше някакво мудно люлеене, при което така и не стигаше от единия до другия край. Очевидно това не беше с цел създаване на изкуствена гравитация. От престоя си на „Брулещ ястреб“ контрабандистите бяха установили, че чисите са овладели изкуствената гравитация. Тогава защо им е било необходимо да избират въртящ се астероид за база?

Очевидно Марис си задаваше същия въпрос.

— Това люлеене сигурно страшно затруднява всяко едно скачване и приземяване — предположи тя.

— Определено има нужда от минимални навигационни умения — съгласи се Траун и леко повдигна вежди като преподавател, който се опитва да извлече някакъв конкретен отговор от своите студенти.

Кардас отново погледна към астероида. Дали Траун съзнателно бе подбрал тъкмо такава база, за да осигурява поле за тренировки на новите попълнения в екипажа му? Но същата цел можеше да се постигне далеч по-лесно и по-безопасно, ако командирът бе заделил отделна учебна станция с такова предназначение.

Освен ако астероидът наистина не беше тренировъчна станция. Може би тук не се намираше никаква главна база. На повърхността със сигурност не можеха да се видят каквито и да е светлини или признаци за строителство. Тогава какво заключение очакваше Траун от него?

И в този миг внезапно му проблесна.

— Някъде на повърхността сте сложили пасивни сензори, които сканират пространството наоколо — предположи той.

— Това завъртане им позволява да следят цялото небе, а не само една точка от него.

— Но защо е нужно да въртят целия астероид за тази цел? — запита Марис с озадачен глас. — Не може ли просто да завъртват самите скенери?

— Разбира се, че могат — намеси се Кенто. — Но тогава на повърхността ще има движещ се обект и неприятелят би могъл да го забележи. А сега всичко изглежда мирно и тихо чак до момента, когато ще ти взривят корабите под носа.

— В общи линии, познахте — каза Траун. — Въпреки че в действителност не очакваме, че някакви неприятели ще дойдат да хлопат на вратата ни. Но все пак е мъдро да си подготвен за всякакви изненади.

— А те не взривиха нашия кораб току под носа — отбеляза Марис, почуквайки с пръст по гърдите на Кенто, за да наблегне на думите си.

Кенто се обърна и я изгледа кръвнишки. В този миг Кардас бързо се намеси:

— Значи сега се намираме в чиско небе?

— И да, и не — каза Траун. — Понастоящем тук има само няколко изследователски и патрулиращи екипажа. Така че едва ли мястото е представително за истинска територия на чисите. Втората планета тук обаче е доста обитаема и в рамките на следващите няколко години вероятно ще се отвори за пълна колонизация. Едва тогава тази система ще премине официално под протекцията и контрола на деветте управляващи фамилии.

— Надявам се, че не очаквате да останем тук за церемониите по откриването — промърмори Кенто.

— О, разбира се — увери го Траун. — Казвам ви го просто защото е възможно някой ден да се върнете тук и да видите какво сме направили от системата Крустай.

— Вече сте й дали наименование? — учуди се Марис.

— Първоначалният изследователски екипаж винаги получава тази чест — обясни Траун. — В конкретния случай името Крустай е акроним на…

— Крахсистор, Миттраунуруодо — извика един чис от другия край на мостика. — Рис фицар тли кларистае су фаримл’сроца.

— Са крас ми соут шисфла — отвърна Траун рязко и закрачи обратно към командния си пулт в средата на мостика. — Хос мин фаллиаре.

— Какво казаха? — поинтересува се Кенто и веднага след това се хвана за един стол наблизо, понеже „Брулещ ястреб“ рязко наклони бакбордовия си фланг и бързо започна да набира скорост. — Какво става?

— Не съм сигурен — отговори Кардас, докато пресъздаваше наум чеунхската реч и се опитваше да разчлени отделните представки и наставки. Граматиката на чисите беше логична и сравнително лесна за научаване, но тридневните уроци не му бяха предоставили достатъчно лексика, с която да борави. — Единствените лексикални корени, които успях да уловя тук, са „чужд“ и „бяг“.