Тимъти Зан - Изходящ полет

Беше казал на Палпатин, че трябва да стегне багажа си. В действителност обаче всичките му чанти бяха вече подготвени и подредени в прилежна редица в преддверието на комуникационната стая. Той ги подмина, отиде до бюрото в другия край на стаята и седна на стола си. После се наведе и отвори най-долното дясно чекмедже. От двойното му дъно измъкна портативен холопроектор и го включи в компютъра си. Паролата за сигурност беше проста поредица от дванайсет букви и още осемнайсет цифри. Той ги въведе и докато чакаше да се заредят, вдигна информационния бележник и се облегна назад.

Както обикновено, не му се наложи да чака дълго. Не бяха изминали и три минути, когато над холопроектора се появи трептящият образ на загърнатото с качулка лице на Дарт Сидиъс.

— Докладвай — нареди събеседникът му с дрезгав глас.

— Учителят Кбаот тръгва за Барлок, господарю мой — започна Дориана. — В зависимост от транспорта очаквам да пътува дотам за около три до шест дни.

— Отлично — каза Сидиъс. — Предполагам, че няма да те затрудни да стигнеш преди него там?

— Изобщо не, господарю мой — увери го Дориана. — Превозът ми е по-бърз от всичко, с което разполагат джедаите. Освен това ще се наложи той да спре за малко в Храма, за да убеди Съвета да му даде официална акредитация. А аз съм готов да потегля веднага. Пък и цялата необходима предварителна подготовка вече е направена.

— Тогава явно наистина ще го очаква топло посрещане — отбеляза Сидиъс, а устните му се разтеглиха в крива доволна усмивка. — Ами канцлер Палпатин? Сигурно ли е, че няма да забележи това малко отклонение?

— Оставил съм си достатъчно време в програмата за това — го увери Дориана. — Мога да се забавя до три дни на Барлок, без да изоставам с другите ми ангажименти. А ако се случи да ми отнеме повече време, тогава имам някои неща в програмата, които бих могъл да разреша и чрез конферентна връзка по холонет. Това мога да свърша както от Барлок, така и от всяко друго място по пътя, където има връзка, без в действителност да се налага да ходя до тези системи.

— Отново отлично! — каза Сидиъс. — Аз си имам немалко служители, Дориана, но нито един от тях не е толкова съобразителен и педантичен, като теб.

— Благодаря, господарю мой! — отговори Дориана и усети как през него минава топла вълна на задоволство. Дарт Сидиъс, тъмният ситски лорд, не раздаваше комплиментите си така лесно.

— Ще бъде истинско удоволствие да наблюдавам как Хоръс Кбаот изчезва от пътя ми — продължи Сидиъс. — Действително всичко се развива според плановете ми!

— Тъй вярно, господарю мой. Ще ви докладвам веднага щом постигнем следващата си победа.

— Просто се постарай да постигнем тази победа — предупреди го Сидиъс и този път гласът му изпрати мразовита нотка, която охлади останалата у Дориана топлина от предишния комплимент. — Продължавай със старанията си, приятелю.

— Слушам, господарю мой.

Образът изчезна. Дориана изключи холопроектора, разкачи го от компютъра и го прибра в скривалището му. След това пъхна електронния бележник в джоба си и се върна при чантите. Да, несъмнено го очакваше голямо наказание, ако не оправдаеше доверието на ситския лорд. Сигурно почти също толкова голямо, колкото и онова, което щеше да дойде откъм канцлер Палпатин, ако научеше, че в собствения му кабинет работи предател.

Но ако цената на провала се очертаваше да е огромна, не по-малки щяха да бъдат и наградите за успеха. Апартаментът на Дориана, спечелената позиция и големият му авторитет бяха свидетелство за това. В крайна сметка, разсъждаваше той, този вид хазарт определено си струваше високия залог.

Пък и на него тази игра му доставяше и удоволствие.

С тези мисли Дориана измъкна предавателя си и набра номера на таксито, което щеше да го откара до космодрума. След това събра чантите и се запъти към турболифта.

Вратата на залата, в която се събираше Съветът на джедаите, се плъзна и се отвори.

— Влезте — прикани от вътре гласът на учителя Мейс Уинду.

Като се чудеше за какво става дума, Оби Уан Кеноби изправи рамене и прекрачи прага. И веднага се спря, усетил как челото му се сбърчва от изненада. Когато те призовават в залата на Съвета на джедаите, обикновено очакваш да завариш вътре всички членове на Съвета. Ала с изключение на Уинду, който стоеше изправен край прозорците и гледаше навън към града, в залата нямаше никой.

— Не, не се притеснявайте. Правилно сте разбрали къде трябва да се явите — каза Уинду и се обърна наполовина към Оби Уан с лека усмивка. — Искам да говоря с вас.