Тимъти Зан - Изходящ полет

— Да не би да намеквате, че съществува вероятност той да се противопостави на Съвета, ако решите да отмените проекта?

— Защо не? — каза Уинду.

Оби Уан отново се обърна с лице към прозореца и за няколко минути в стаята се възцари тишина.

— Тогава какво точно очаква от мен Съветът? — запита той най-после.

— В момента учителят Кбаот и неговият ученик Лорана Джинзлър пътуват към космодрума — каза Уинду. — Доколкото разбирам, канцлер Палпатин му е споменал за някакви забатачени преговори на Барлок, а самият Кбаот преди малко убеди Съвета да го изпрати на място като парламентьор.

— Нещо съществено ли е?

— Достатъчно съществено — каза Уинду. — Корпоративният алианс в спор срещу местното правителство. А вие знаете колко бързо медиите раздухват всяко едно недоразумение, в което е замесен някой от големите корпоративни играчи.

— М-да — потвърди Оби Уан. — Преговори от първостепенна важност. Право в центъра на прожекторите. Изобщо не е за учудване, че учителят Кбаот е побързал да се заеме с това. И все пак какво точно очаквате да направя?

Един мускул на лицето на Уинду се стегна.

— Очакваме да отидете на Барлок, за да го наглеждате отблизо.

Оби Уан усети как устата му зина от изненада:

— Аз?!

— Знам — съгласи се Уинду със сериозен глас. — Но вие сте на разположение и освен това сте свободен. А отгоре на всичко, изглежда, Скайуокър някак си се спогоди с Кбаот при онзи единствен случай, когато пътищата им се кръстосаха. Може би ще успеете да оправдаете цялата работа като учебно упражнение за вашия ученик, който ще наблюдава от първа ръка как един джедай посредничи при тежки преговори.

Оби Уан изсумтя.

— Наистина ли смятате, че Кбаот ще се хване на това?

— Вероятно няма — съгласи се Уинду. — Но ако не отидете вие, това ще означава, че ще трябва да замина или аз, или Йода. Смятате ли, че ситуацията ще стане по-малко експлозивна, ако някой от нас двамата цъфне там?

— Имате основание — въздъхна Оби Уан. — Добре. Така или иначе, в момента нямаме друго належащо поръчение. Освен това сте прав. Анакин действително остана впечатлен от прийома на Кбаот да действа самостоятелно и на своя глава. Може би още един досег с личността на неговия герой ще го укроти за известно време.

— Може би — каза Уинду. — Във всеки случай съм приготвил кораб, който ще ви очаква двамата със Скайуокър на космодрума.

— Някакви други инструкции освен простото наблюдение?

— Не, само това е — Уинду отново прехапа устни, а погледът му се зарея сякаш във вечността. — Тук обаче се случва и още нещо. Нещо много дълбоко в джедай Кбаот, което все още не успявам да доловя напълно. Някакви скрити лични мисли, някакъв потаен план… Не знам точно. Но има нещо.

— Добре — каза Оби Уан, — ще внимавам и за това.

Уинду го изгледа с онзи неопределен, но пълен с търпение поглед, толкова типичен за рицарите джедаи.

— Ще държим връзка — каза той.

Траун бе казал на Кардас, че базата му не е твърде далеч от мястото, където бяха срещнали „Ловеца на сделки“. Ала бе пропуснал да спомене, че пътуването дотам ще им отнеме почти три стандартни дни.

— Време беше — промърмори Кенто под нос, докато тримата корелианци стояха в задната част на мостика на „Брулещ ястреб“ и наблюдаваха как малката група кораби преминават през неголям астероиден пояс. — Вече почвам да издивявам тук…

— Винаги си добре дошъл при нас с Марис да се включиш в езиковите уроци — предложи Кардас. — Командир Траун съвсем не е толкова лош събеседник.

— А, не. Благодаря — изръмжа Кенто. — Вие двамата, ако сте готови да подпомагате и да подстрекавате потенциален неприятел, ваша си работа. Аз обаче не.

— Тези същества не са потенциални неприятели — каза Марис с твърд глас. — Щеше да го разбереш, ако си беше направил труда поне малко да опознаеш командира. Те са много любезни и рядко цивилизовани.

— О, да, бе! То и хътяните си имат рядка цивилизация. Или поне сами си вярват в това — каза Кенто със сарказъм. — Съжалявам, ама ще трябва да видя нещо доста повече от добри маниери, за да бъда убеден, че чисите са безобидна раса.

Кардас изрази несъгласие наум. Още от първата вечер, когато Миттраунуруодо го беше изолирал от преговорите, Кенто бе започнал да подхранва вътрешна непоносимост към чисите като цяло и към Траун в частност. Кардас и Марис един след друг се бяха опитвали да го вразумят поне малко, но Кенто не се вслушваше в здравия разум и предпочиташе да се цупи. Накрая Кардас се бе отказал да го убеждава. А сега може би Марис също бе вдигнала ръце.