Фредерик Пол - Рифовете на космоса

На другата сутрин реши да посети рифоплъха. когато влезе в шахтата, се закова на място.

Съществото лежеше неподвижно на пода на клетката, а кръвта му изтичаше.

С треперещи ръце Рейлънд отвори вратата на клетката. Пространственикът не се изплаши — беше успял да свикне с присъствието на Стив. Но гаснещите му очи гневно блеснаха и създанието бавно се издигна във въздуха. Предугаждайки какво ще се случи, Рейлънд изскочи с гръб навън и хлопна вратата. Пространственикът закъсня с част от секундата и се удари в прътите на клетката. По желязото потече кръв. Скимтейки жално, животното падна на пода.

За първи път през живота си Рейлънд изпитваше истинска ярост.

— готлинг!!! — изрева той. — Да ви вземат дяволите, Готлинг! Какво сте му направили?

— Здравейте, мистър Рейлънд — ехидно се обади полковникът и пристъпи напред.

С усилие на волята Стив си заповяда да се успокои.

Днес лицето на Готлинг приличаше на череп повече от всякога. Гората от антени на радарния шлем придаваше на това лице жестоко изражение. Но това не бяха просто украшения, а напомняха, че, макар и ръководител на Групата, Рейлънд си оставаше просто един Опасен.

Устните на полковника се разтегнаха в подигравателна усмивка. Това преля чашата на търпението.

— Пак сте измъчвали нещастното създание! — избухна Рейлънд.

— Очевидна истина — съгласи се Готлинг.

— По дяволите! Бях заповядал…

— Замълчи, Оп! — усмивката на полковника се изпари. — Я прочети първо това!

Рейлънд вдигна хвърлената на пода лента.

„Информация. Сегашният темп на работа се счита за бавен. Връзката между методите за изследване и авариите трябва да се изучи и да се даде вероятностен модел. Информация. Възможно е Стивън Рейлънд да е свързан със саботажите в тунелите, реакторите и йонните двигатели. Действия. Ръководството на Групата да се поеме отново от генерал Флаймър. Полковник Готлинг да проведе допълнителни действия по негово усмотрение.“

Рейлънд изумен гледаше в листа.

Машината пак промени решението си!

Но в момента не го вълнуваше толкова собственото му положение, колкото това на съществото в клетката.

— Допълнителни действия! — извика той. — Вие ще го убиете!

Готлинг вдигна рамене и с безразличие погледна към животното.

— Да… Възможно е и да не чакам тоя плъх да пукне сам — замислено проговори той. — Паскал е твърдо против вивисекция, но едва ли ще се противи, ако получи заповед от Машината. Всичките сте от един дол дренки — и ти, и дъщерята на Планиращия, и Лескюри… Страх ви е от кръв. Но болката не е заразна болест. Не бива да се страхувате от чуждата болка, тя няма да дойде при вас. Точно обратното — от страданията на другите може много неща да научите.

Готлинг очевидно се развесели.

— Ще доложа на Дона Криири за това — тихо промълви Рейлънд.

— Не думай! — в гласа на полковника прозвуча явна насмешка. — Дъщеричката на Планиращия, а? Няма да стане. В момента мис Криири е на Луната. Схвана ли най-после? Сега съдбата на тая твар зависи само от мен!

Рейлънд отвори вратата на стаята си със замах и се втурна към телетайпа. Вера и Опорто станаха при влизането му, но той не им обърна внимание. Не го интересуваше какво правят в момента. Изглеждаше като побъркан.

— Опорто! — извика. — Кой е номера за връзка с Дона Криири?

— Ами, не знам, Стив. Три? Петнадесет?

— Не увъртай! — заплаши Рейлънд.

— Три.

„Въпрос. Искам разрешение за пряк канал с Дона Криири, станция номер три.“

Отговорът дойде почти моментално:

„Информация. не се разрешава.“

— Виждаш ли? — обади се Опорто. — Нищо не става. Ти си мислиш, че Машината ще…

— Млъквай!

Рейлънд отново зачука по клавишите.

„Искам връзка с Планиращия.“

„Информация. Не се разрешава.“

— Виждаш ли, Стив? Безсмислено е. Какво си се развихрил?

Рейлънд обясни с две думи положението.

— О, колко лошо… — промълви Вера. — Бедният пространственик!

— Да-а, лошо — потвърди Опорто. — Какво мислиш да правиш? Ние сме едни Опасни, не бива да се караме с Готлинг и цялата компания — той силно кихна. — Ето, Стив. Съвсем ме разстрои. Бас хващам, че пак съм настинал.

Рейлънд го погледна, но мислите му бяха съвсем другаде. Изобщо не чу какво му каза Опорто. Едва ли осъзнаваше, че в стаята има още някой.

Какво да прави?

Без връзка с Планиращия и неговата дъщеря той не можеше да предотврати убийството на рифоплъха. А това означаваше край на работата на Групата. Ако казаното от Планиращия е истина, целият План ще се окаже застрашен. За съществуването на Плана е много важно да се разбере как се придвижва пространственикът. И въпреки това Машината не разреши…