Фредерик Пол - Рифовете на космоса

— Разбира се, че може! Ще ви обезпечим телеконтрол с дистанционно управление. Вие си работите в лабораторията, а оборудването лети в космоса. можете да провеждате всякакви експерименти. Ако случайно нещо се взриви, ще пострада само ракетата.

Майорът изскочи от стаята, обладан от желание за работа.

Колкото и да е чудно, но Планът на Човека беше способен на чудеса — ракетата бе подготвена и изстреляна за четиридесет и осем часа. Рейлънд така и не я видя. Той провери приборите на борда през монитора, даде си съгласието и видя на екрана как към небето се устреми огнеопашата птица. И веднага се зае за работа.

Единственият сигурен факт относно рифоплъха и неговата нереактивна тяга бе този, че тази тяга не се поддаваше на регистриране. Изследванията на Групата доведоха и до друго откритие — високопродуктивна ядрена реакция, при която се отделя повече енергия, отколкото е изразходвана за нея. Това беше напълно възможно и, освен всичко друго, потвърждаваше предположението, че недостигащата енергия не е загубена, а просто не може да се регистрира. Също като при пространственика.

Рейлънд възнамеряваше да моделира ядрените реакции, които имат някакво отношение към проблема.

Но една сутрин компаньонката го събуди с неочаквана новина.

— Събуди се и пий! — изчурулика тя, както обикновено, и поднесе закуската. — Познай какво ще ти кажа? Генерал Флаймър ще присъства на днешното заседание на Групата.

Стив с труд седна на леглото.

— Голяма чест! — дрезгаво отвърна Стив на „радостната“ вест.

Вера, както винаги, беше свежа, привлекателна, млада и сияеща от радост, макар че цяла нощ беше тичала по задачи, поставени от Рейлънд.

— Ти никога ли не се уморяваш? — поинтересува се Стив.

— Не, Стив! Закусвай! — тя стана сериозна и седна на ръба на стола. — Не сме тук, за да почиваме. Имаме важна работа! Компаньонките са свързващите звена между разхвърляните елементи на Плана.

Рейлънд удивено я изгледа, но Вера си остана напълно сериозна.

— Да, да, така е — кимна тя. — Ние служим за целите на Плана. Той се нуждае от нас така, както и от транзистори и интегрални схеми, чиято роля изпълнявате ти и другите специалисти. Всяка част е важна! Не забравяй: „Всеки да си върши работата, само неговата работа!“

— Няма да забравя — промърмори Стив, докато вяло допиваше лимоновият си сок.

Ясно бе, че нещо измъчва Вера. Тя чакаше възможност да заговори отново.

— Е, какво има?

Момичето изглеждаше смутено.

— Разбираш ли, Стив… моите приятелки питат… биха искали да знаят…

Тя така и не довърши и Рейлънд ес опита да й помогне.

— Кажи, за бога, какво има?

— Ние си помислихме… Вярно ли е, че нашата Група… е свързана… с тези аварии в тунелите?

Той потърка очи. Но нищо не се промени — Вера си седеше на мястото и напрегнато очакваше отговор.

— За какво говориш, Вера?

— За аварията на линията Париж-Финландия. За взрива на енергостанцията в Бомбай. За катастрофата на товарния самолет над Невада — бързо изброи тя. — Разбираш ли сега за какво става дума?

— Не. Не разбирам. За повечето неща чувам за първи път. Сигурно Опорто е пуснал тия клюки.

— Стив, момичетата говорят… Толкова се вълнувам… Ами ако това е истина?… Казват, че авариите идват от работата на нашата Група… И че ти, Стив…

— Аз?

— Това не може да бъде истина! Нелепо е! Генерал Флаймър казва, че едва ли е така… Че едва ли ти си свързан с авариите. Но нали ти си конструирал тунелите… те казват, че…

— Говорят глупости! — избухна Рейлънд. — Извини ме, ще отида да се облека.

Но не можеше да не мисли за това, което току-що чу. Що за глупости! И как, по дяволите, тръгват тези слухове?

Генерал Флаймър наистина беше почел събранието с присъствието си. Рейлънд се намръщи и замислено го изгледа, мислейки си за разговора с Вера.

— Преди да започнем — настоя той, — обяснете ми, моля ви, какви са тези слухове в последно време, според които ние сме замесени в авариите?

Една дузина непроницаеми физиономии стоически издържаха погледа му. После ръководителят на компютърната Подгрупа се изкашля и каза нерешително.

— Ами, общо взето, има такива разговори, мистър рейлънд.

— А именно? Какви заговори?

Мъжът вдигна рамене.

— Ами… просто разговори. Операторът ми чул от братовчед си, а този — от някой друг… Знаете как става. Говори се, че нашата работа нарушавала настройката на радиоконтролиращите контури. Може и да не е така, разбира се, но…