Фредерик Пол - Рифовете на космоса

— Глупости! — побесня Рейлънд. — Какво искат да кажат с това, дявол да ги вземе? — Опитвайки да се успокои, той си помисли, че мъжът срещу него не е виновен за нищо. — Добре. Ако някой от вас чуе подобни разговори, незабавно да ми докладва.

Освен генерала, всички присъстващи послушно закимаха.

— Рейлънд — от дъното на стаята се обади Флаймър. — За какво сме се събрали? Да разискваме клюките или да обсъждаме задачите на Групата?

Стив подтисна злобата. Независимо, че Дона Криири го назначи за ръководител на Групата, не си струваше да се заяжда с генерала.

— Добре, започваме — Рейлънд откри заседанието. — Прочетох доклада ви, Лескюри. Искате ли да направите съобщение?

Полковникът прочисти гърлото си и каза:

— По предложение на мистър Рейлънд проведохме серия нови изследвания на пространственика, като използвахме рентген. По метода на томограмата на вътрешните органи и чрез дистанционна хроматография успяхме да открием някаква кристална маса, която се концентрира около точките на пресичане на основните нервни канали на животното. Горе-долу това беше предвидил и мистър Рейлънд.

— И какво означава това? — осведоми се генерал Флаймър.

— Означава, че работата върви — рече Рейлънд язвително. — Пространственикът трябва да има нещо — орган или вещество — което да управлява нереактивната тяга. Вчера, след като обработихме данните на компютъра и подготвихме всичко, помолих полковника да проведе този експеримент. Както виждате, той е изпълнил молбата ми, без да губи време.

Полковник Лескюри продължи с лекторски тон:

— Означава още, че сме открили мястото, където се генерира нереактивната тяга. От направените вчера изчисления стана ясно, че вероятността природата на тази сила да е електромагнитна или гравитационна е равна на нула. Ето доклада ми. готов съм да го предам на Машината.

Генерал Флаймър бавно кимна и гледайки право в Рейлънд, попита:

— И това обяснява вчерашната случка в рудниците на Антарктида?

— Не разбирам… — озадачено започна Стив, но Флаймър го прекъсна рязко:

— Не разбирате, а? Имам предвид, че реактора снощи се взриви и унищожи всички рудници. Това е колосална загуба за Плана на Човека. Но не е единствената загуба, Рейлънд. От авария в силовите полета на ускорителя загубихме кораб. по същата причина гръмна реактора. за останалите катастрофи причината пак е тази. силовото поле, Рейлънд, кръговото силово поле, което е и ваше творение.

— Конструкцията не е виновна — запротестира Рейлънд. — Причината за аварията може да е в механиката, или грешка на оператора, дори и преднамерен саботаж, в края на краищата!

— Точно това имам предвид!

— Как може аз да съм отговорен за авария в Антарктида?

— И Машината иска да разбере това.

— Това е едно нелепо съвпадение — отчаяно търсеше изход Рейлънд. — И преди са ставали аварии, и то цели серии…

— Кога точно?

— Не помня… сега не си спомням…

Стив млъкна и тежко въздъхна. Мъглата, която до сега покриваше миналото му, стана още по-гъста. Ясно си спомняше работата, научните факти и техническите подробности, но всичко останало се бе превърнало във вихър с невероятни и противоречиви свойства.

Сам, заключил стаята си, Рейлънд чак се замисли над загадката за трите незапомнени дни. Какво подозираха терапевтите? Какво, по дяволите, е извършил през това време? Защо мислеха, че е получил от Дан Хорък съобщение за пироподи, пространственици, фузорити и нереактивна тяга? Нещичко успя да разбере от разказа на Лескюри, но тези детайли не успяха да разсеят мъглата. Хорък избягал от борда на „Кристобал Колон“ с образци и материали от Рифовете. Нима Машината подозира, че се е свързал с Рейлънд преди да го хванат и да го пратят в банките за органи?

Както и да се мъчеше да разреши тази загадка, Стив не намираше даже намек за правилен отговор.

Ако се вярва на думите на Дона Криири, от почукването на вратата до идването на полицията на Плана са минали три дни. Дали пък не е почукал Хорък? Ако е така, защо паметта мълчи?

Рейлънд отчаяно се опитваше да пробие гъстата мъгла, блокирала паметта му. Как е изглеждал Хорък? Сигурно е бил облечен в измачкана, изпръскана с кръв униформа, тежко дишащ от умора, носещ черен сак с откраднатите образци и записи.

Той толкова ясно си представи картината, че му се струваше реална.

Или, може би, всичко е игра на въображението?

Познавал ли е Хорък? Знаел ли е за нереактивната тяга?

С тези мисли Рейлънд заспа. Сънува кошмар, в който те двамата с Хорък чрез бягство се спасяваха от полицията на Плана.