Януш Зайдел - Цилиндърът на ван Троф

Тук завършва, по-скоро се прекъсва коментарът на Акк Нуми, изпълнил последните страници на ръкописа, кой знае как останал в жилището ми. Въпреки моите упорити търсения не открих нищо друго — нито сред своите, нито сред неговите вещи. Трябва да си призная, че първоначално подцених значението на този документ. Обаче след като го прочетох внимателно, особено ме заинтересува недовършената мисъл на Акк в края на ръкописа му. Каква цел е можел да има Безсмъртния? Тази загадка не ми даваше мира. Все ми се струваше, че енигматичното твърдение е свързано по някакъв начин с изчезването на Акк. Дали така наречената интуиция или пък моето подсъзнание, разполагащо с необходимата информация, разрешиха загадката, преди да я разгадая на равнището на съзнанието си?

Сега, когато пристъпвам към заключителното обобщение, знам почти всичко. Ще ми се все пак, преди да споделя изводите си с когото и да било, да опиша всичко подробно. Така се случи, че аз съм единственият човек, комуто се изясниха обстоятелствата около изчезването на моя приятел Акк.

Анализирах много пъти, изречение след изречение, текста на „Бележника на Безсмъртния“ (в свободния превод на Акк), докато най-сетне разбрах какво е имал пред вид моят приятел. Професор Вергил ван Троф подсказва на Безсмъртния мисълта за въпросната „цел“. Когато му описва принципа на действие на гравитационната камера, той споменава, че ако би имал достатъчно време, би се опитал да я модифицира. Става дума за използване на антигравитацията и за постигане на движение обратно във времето. Пак пътешествие във времето — но назад в миналото!

Именно тази идея се е превърнала в опора на съществуването на Безсмъртния, именно тя го е тласнала към пътешествията в бъдещето… Той е вярвал твърдо, че Земята ще бъде заселена отново, че нейната цивилизация няма да загине безвъзвратно. Следователно разчитал е на нас, филийците, завърнали се след единадесет столетия при люлката на своята цивилизация, за да разкрият миналото на света, контактът с който толкова дълго време е бил прекъснат. Изграждайки съвсем отначало нашия нов свят на планетата Филия в системата на звездата Тау Цета, ние предавахме от поколение на поколение всичко, което ни свързваше с родната планета. Поддържахме нейните културни традиции, като смятахме, че нейното минало до момента, когато първата и единствена група земни колонисти е дошла на Филия, е и наше минало.

Последваха векове, изпълнени с борба с трудностите, със стихиите на чуждата природа, но ние избягнахме много от извършените на Земята грешки. Запазихме човешката си същност както в биологично, така и в психическо отношение. А сега, когато на Земята не е останал нито един човек, ние ще й върнем живота, нашите потомци ще я заселят отново. Но дотогава ще изминат пак векове…

Значи, и Безсмъртния е съзрял в същото своя шанс. За него времето на практика не играе роля. Той може да изчака в своя цилиндър произволно отдалечен момент от новия цивилизационен цикъл. Възможно е след няколко часа „цилиндрово време“ нашите потомци да настигнат и да надминат гения на ван Троф. По силите на разумния човек е да реализира всичко, съществуващо като идея сред безкрайните варианти и възможности на Вселената…

На какво се надява Безсмъртния? Дали мечтае да се завърне в своето време, в изходната точка, в момента на старта към Дзета? Дали иска още веднъж да срещне своята изгубена Йетта? Или пък Сандра — нейното вярно копие, което може би също е загубил? Дали в такъв случай той е привърженик на теорията за съществуването на неизброимо много успоредни действителности, раждани всеки миг и разклоняващи се като фронта на вълната на Хюйгенс, която, достигайки произволна точка на пространството, дава началото на нова вълна? И сигурно вярва в правилността на хипотезата на Варм за временната гънка, позволяваща да се реализира парадоксът на така наречената примка на времето, тоест срещата със самия себе си в миналото…

Във всеки случай той вярва, че е възможно да се върне обратно в своето неизживяно време на Земята, от която е отсъствувал прекалено дълго, загубвайки нещо единствено и неповторимо — друг човек…

Подбудите, които насочват действията на Безсмъртния, са за него от първостепенна важност, затова той ще направи всичко, за да не му попречи някой да реализира намеренията си.

Въпреки цялата си проницателност моят приятел Акк Нуми е пропуснал една възможност. Може би не я е пропуснал, а просто я е пренебрегнал. Той твърди, че трябва да търсим Безсмъртния в подземията на Град Ц, във вътрешността на цилиндъра.