Януш Зайдел - Цилиндърът на ван Троф

Не само е съществувал, а и „съществува“! Къде трябва да го търсим? Как къде, естествено — в цилиндъра на ван Троф. Така че, ако открием този цилиндър и него го няма вътре, това ще означава с вероятност, почти равна на сигурност, че Безсмъртния живее сред нас, сега, тук, на тази планета. Сред нас, филийците. А ние сме няколкостотин души и не всички се познаваме един друг… Трета възможност няма! Нашите хиляда и сто години са час и половина във вътрешността на цилиндъра! Нима, като е имал подръка такова техническо средство, онзи човек е устоял на желанието да опознае по-нататъшната съдба на планетата? Нима е имал нещо за губене, след като нищо не го е свързвало с миналото, към което не е можел да се върне, нито с настоящето, толкова чуждо за него… Почти съм сигурен, че той не е взел решение да изживее живота си в загиващия свят, който е заварил на Земята след завръщането си от звездите, защото си е давал сметка за ограничеността на своя биологичен живот. Същата жажда, която го е накарала да изостави своята епоха и да полети към звездите, го е подтиквала да се възползува от възможността и да продължи пътешествието — напред във времето. Убеден съм, че той е избрал това своеобразно безсмъртие, означаващо безсмъртие само за нас, наблюдателите, докато за него то е само начин да преживее отделни интервали от действителността, изрязани от вечността кадри — разделени от цели векове, които за него в цилиндъра са траели само минути…

Когато се е завърнал на Земята, Безсмъртния е бил на около четиридесет години. Да приемем теоретично, че е щял да доживее седемдесетгодишна възраст. Значи, с помощта на цилиндъра той е можел да се пренесе почти двеста милиона години напред във времето. Мисля, че при този факт никой няма да оспори името, с което го назовах, понеже такъв период твърде много се приближава до… безкрайността — с мащаба на времето, през което е съществувала разумната цивилизация на тази планета. Същевременно обаче тези пресмятания изглеждат абсурдни, като се вземат пред вид физиологичните нужди на затворения в цилиндъра човек. За колко дълго време ще му стигнат запасите от вода и храна? Седмица, месец… С другите нужди лесно би могъл да се справи, като от време на време излиза от цилиндъра и се разтъпче, а цилиндърът се проветри. Естествено, докато съществува подходяща за дишане атмосфера. Само че, като имам пред вид, че автоматичното производство на храна е спряло сравнително бързо, след около месец, който „навън“ означава повече от половин милион години, той би имал сериозни трудности с намирането на храна. Следователно на практика това безсмъртие е доста илюзорно. В такъв случай на какво се е надявал Безсмъртния, когато е решил да се насочи към бъдещето? Съмнявам се да е разчитал на жителите на Луната. Той не е вярвал в тях и както се оказа, бил е прав…

Тогава може би е разчитал на нас, филийците? Имал е известно основание. Преди всичко обаче според мен него го е подтиквала жаждата да опознае докрай историята на цивилизационния цикъл, в който е участвувал.

Моята хипотеза предполага, че понастоящем Безсмъртния се намира в цилиндъра. От момента, в който е влязъл вътре, за него е изминал едва час и половина. Възможно е той да напуска цилиндъра всеки няколко минути, за да се запознава с това, как се променя положението на Земята. За нас, наблюдателите отвън, тези негови разходки са само мигове, повтарящи се веднъж на десетилетия или години. Затова и засега вероятността да се срещнем е малка. Мисля, че по-скоро ние ще открием цилиндъра, отколкото той да дойде при нас…

Посъветвах се по този въпрос с професор Оффи. Той подкрепи решението ми да търся цилиндъра. Ще ми трябва много време и няма да е лесно. В бележника се съдържат само бегли указания, но аз се надявам, че не след дълго ще мога да подкрепя догадките си с живо доказателство в лицето на самия него, на Безсмъртния. За нас, археолозите, неговите разкази ще бъдат по-ценен документ от всичко, което бихме разчели по стените на този град.

Но щом реших да пристъпя към издирванията, ме обзеха съмнения. Дали Безсмъртния иска да се срещне с нас? Дали не се опасява, че разконспирирането на скривалището му ще му отнеме възможността сам да решава съдбата си? Представям си как физиците ще се нахвърлят върху цилиндъра на ван Троф, за да изследват принципа на действието му…

Освен това вече започвам да си мисля, че Безсмъртния е имал освен желанието да проникне в бъдещето и още една цел. Не директно, но достатъчно ясно тя може да се разбере поне на две места в бележника му. Наистина ли е разчитал да я постигне? Надявам се, ще мога лично да го попитам…