Януш Зайдел: Цилиндърът на ван Троф

Такава заварили Земята членовете на първата филийска експедиция, които пристигнали тук преди двадесет години. Предварителните изследвания показали, че условията на планетата са благоприятни за заселване. Най-напред обаче трябвало да се проведе всестранна изследователска работа. Започнала преди двадесет години, тя продължава и до ден днешен. Много групи от различни специалисти, сред които е и нашата, имат за задача да разшифроват миналото на планетата. Аз не се чувствувам достатъчно компетентен в другите области на науката за Земята, затова ще се огранича само с археологията — областта, в която работя.

Град Ц, един от немногото, достъпни за археолозите, представлява истинско съкровище за изследователите. Обаче и в него почти не намираме никакви писмени документи от епохата, която е най-голямата загадка за всички учени, проучаващи историята на земната цивилизация. Намереният бележник е абсолютно изключение. Едва след като го прочетох, разбрах защо в целия град почти не намираме документи или книги от Епохата на разделянето, както и от предхождащите я периоди. Дори самите обстоятелства, при които намерих бележника, разкриват донякъде тази загадка.

Търсейки някакви архиви или библиотеки, преравях третия пласт на Град Ц, сграда след сграда, пъхах се навсякъде, където вътрешността им не беше запълнена със свързващ материал. Уви! Никъде нито следа от книги, ленти или други форми за записване на информация. Нещо повече — Град Ц не съдържаше никакви предмети, изработени от пластмаси, да не говорим за производните на целулозата. Всичко беше раздробено със свръхстранна прецизност.Най-сетне в помещението на някогашна библиотека, на един от рафтовете на металния стелаж открих тетрадка със зелена подвързия. Беше недокосната, въпреки че наоколо се въргаляха купчини боклук от дрипелите на някогашните книги, ленти и микрофилми. Простите лабораторни изследвания на материала, от който беше изработена тетрадката, разкриха какво я е спасило от всеобщия погром. Съдържанието дообясняваше останалото, включително и тоталното унищожаване на другите предмети на материалната култура. Според мен виновни са измиращите от глад плъхове, които са надживели законните жители на града.

Жертва на тяхното обречено отчаяние станали не само старите книги от хартия, но дори и неядливите по принцип пластмасови предмети. Понеже е направен от изключително издръжлив материал, бележникът оцелял и по силата на този факт той придобива особено място сред другите по-малко трайни документи. Освен личните, банални на места размишления на автора този бележник съдържа значителен информативно-исторически материал и именно него аз искам да отразя в отделна научна работа. Съвсем в друго отношение ме заинтересува изключително интересната личност на автора, когото — не без двузначна ирония — нарекох Безсмъртния.

Като цяло цилиндърът на ван Троф е сензационно откритие дори за нас, филийците. Честно казано, научната област, занимаваща се с теорията на полето, ми е съвършено непозната, но специалистите, с които се консултирах, твърдят, че теоретично задачата е решима. Впрочем всичко говори в подкрепа на автентичността на отразените в бележника данни. Търсенията ми в долните пластове на Града потвърдиха голяма част от информацията в бележника на Безсмъртния. Неотдавна получихме и данни за откритията на Луната. Макар че не разполагам с подробните резултати от тях, смятам, че те също ще потвърдят добрата информираност на автора на бележките и тяхната достоверност.

Първата бележка в „Зелената тетрадка“ е направена в момента, когато авторът се завръща от междузвездна експедиция. За самата експедиция се знае твърде малко, може би изследванията на Луната ще разкрият по-богати източници на информация за нейното протичане и за съдбата на останалите участници. В бележника намираме само реминисценции и частични спомени на автора. Коментирайки неговото съдържание, съзнателно ще прескоча периода, през който авторът пребивава в Селище Луна I, защото представената от него картина на живота там е достатъчно ясна, а аз самият, като знам значително по-малко, не бих могъл да добавя нищо. Но времето, което Безсмъртния прекарва на Земята, неговото маниакално упорство да търси следи от собственото минало, вътрешните противоречия и чувства, които го вълнуват, налагат известни изводи. На едно място самият автор заявява, че достъпността на бъдещето, предлагана от цилиндъра на ван Троф, е изкушение, на което едва ли може да устои нормалният човек. А още по-малко човекът, лишен от перспективи и от илюзии относно съвременността. Записките свършват съвсем неочаквано, като че ли авторът е загубил или захвърлил бележника… Може би внезапно е взел някакво решение, може да му се е случило нещо лошо. Ако обаче не е умрял от нелепа, неочаквана смърт — в което се съмнявам, имайки пред вид миналото му на космонавт — какво ли се е случило с него? Във връзка с този въпрос бих искал да изразя едно мое мнение, чието доказателство възнамерявам да потърся. А именно: аз твърдя, че Безсмъртния съществува.