Януш Зайдел - Цилиндърът на ван Троф

Попитах го каква е била причината за произшествието.

— И в другите селища имаше безредици — обясни ми той. — А всичко започна оттам, че анархистите от едно селище взривили централата за кислород… Експлозията разкъсала „тапата“ на една шахта. Настъпило рязко декомпресиране. Техниците, каито били по същото време на повърхността, уведомили другите селища. Изпратени били спасителни екипи. Раздали скафандри и необходимите съоръжения на много жители, които никога не били излизали навън. Обаче не могли никого да спасят. Всички хора от това селище загинали. А участниците в спасителните операции разнесли вестта из своите селища. Избухнала остра вълна на недоволство от властите, обвинени, че са довели до настоящото положение. Оттогава е все неспокойно…

— Кое… кое селище? В кое селище беше експлозията? — попитах с пресъхнало гърло.

— Луна I — отвърна той.

Побягнах от Бункера — без цел, без една мисъл под черепа си, с чувство на вина, отвращение и омраза към самия себе си и всичко наоколо.

Сега вече нищо не ме свързваше с този град, с това време, а и с миналото. Загубих всичко: приятелите си, които поради собствената си бездейност не спасих; момичето, което вече не съществува — поне не такова, каквото бих искал да го намеря. Градът вече ми беше чужд, толкова чужд, колкото чужди ми бяха всички планети, на които бях стъпвал. Защото човекът също като растението не може да живее, след като му отрежат корените, свързващи го с почвата, на която е израснал…

Оставаше ми само невъобразимо отдалеченото бъдеще. Или по-точно — шансът на бъдещето.

Слязох долу в цилиндъра, поддържайки капака с вдигнатата си нагоре ръка. Още една крачка, още едно стъпалце надолу…

За миг люкът се прилепи до ръба на отвора, но внезапно отскочи, отдели се от ръката ми. Някой го беше дръпнал отвън.

Върху мен падна сноп светлина. Изкачих няколко стъпала. Светлината се плъзна по лицето ми и отплува, като позволи на заслепените ми очи да разпознаят в отразената от стените виделина очертанията на една дребна фигура. Стоях мълчаливо, боях се да произнеса думата, която трептеше на устните ми.

— Ти си тук! Защо си отиде? Толкова дълго те търсих…

Сандра. Моята Сандра…

Беше ме открила в последното ми скривалище.Запомнила е пътя до цилиндъра.

Тя ме издърпа от кладенеца на времето, в който исках да се потопя, за да оставя зад гърба си всичко, за да напусна тази съвременност…

Не ми позволи да избягам. Какво от това, че е една от многото! Нали все пак е в известен смисъл неповторима, също така, както са неповторими онези бегли думи и жестове, запечатали се остро в паметта върху фона на размитата лента от светкавично преминаващите събития. Тръгнах подир нея, обаче в съзнанието ми дремеше предчувствието, че пак ще се върна тук, че нещо ще се случи, че нещо ще се върне и че не всичко е загубено…

Открих „Зелената тетрадка“ в третия пласт на централната зона на Град Ц. Налага се да обясня, че номерацията на пластовете, която използват археолозите, е обратна на тази, с която авторът на записките определя отделните равнища. И така, „първият пласт“ е най-високото равнище на Града, което беше разкрито под нанесената от вятъра пръст. Като най-силно изложено на въздействието на външните фактори, това първо равнище е почти изцяло унищожено. Впрочем, както е отбелязал и авторът, то е било застроено с ажурни конструкции от леки материали. Следващите пластове са съхранени значително по-добре, но и те на много места са пропаднали поради прекомерното натоварване на плочите над тях или са засипани.

Днес, когато са изминали почти хиляда и сто години от описвания в бележника период, пейзажът на планетата по нищо не прилича на онзи, който е наблюдавал авторът на записките. Прогресиращата водна ерозия, свързана с действието на различни микроорганизми и водорасли, развиващи се в каналчетата между плочките на Грил, довела преди няколко века до почти пълното разрушаване на отдавна вече неизползваните енергопоглъщащи полета. Първоначално оголената почва се смесила с отпадъците от разпадналите се плочки на Грил и ураганните ветрове я разнасяли свободно по повърхността на планетата, засипвайки измрелите градове. Ураганните ветрове възникнали поради нарушения воден баланс на планетата, чиито растения били унищожени и заменени с енергетични полета. Обаче съхранената в резерватите оскъдна растителност не след дълго започнала енергично да настъпва към пустинните терени и само за няколко столетия покрила почти цялата суша в умерената и горещата климатична зона. Така се оформили условия, близки до първичните, господствували на планетата преди възникването на цивилизацията. Близки, но не идентични. Отсъствували много сухоземни растения, които не били запазени в резерватите, както и всички видове сухоземни животни с изключение на най-низшите. Затова пък флората и фауната на океанските дълбини се съхранили почти непокътнати и при фактически непроменени условия.