Фредерик Пол: Венериански търговци

— Прав е и за двете неща.

— Дължиш нещичко и на мен, Оди. Триста за копието по прахофакса на доклада ми за твоето гълъбче. Сто за изготвяне на договора ти с Вастра. А ако искаш документи за водач, още хиляда и шестстотин.

Подадох му кредитната си карта и той прехвърли цялата сума от моята сметка на тази на местната управа. После подписах и подпечатах с картата си договора, който бе приготвил. Трийсетте процента на Вастра нямаше да са върху брутния един милион, а върху чистата ми печалба. Но дори и така, той щеше да изкара почти толкова, колкото и аз, тъй като трябваше да платя всички дължими вноски за оборудването и заемите. Бюрата изчакват, докато човек направи удар, но после искат да им се плати. Известно им е колко време може да мине, докато припечелиш отново.

— Благодаря, Оди — каза заместник-организаторът и кимна към подписания договор. — Мога ли да направя нещо друго за теб?

— Не на твоите цени — отвърнах аз.

— О, шегуваш се. „Бойс Кочнър и Дорота Кийфър, Земя, Охайо, пътуват с «Юрий Гагарин», регистриран в Одеса, нает за чартърен полет. Няма други пътници.“ Няма други пътници — повтори той, цитирайки справката, която бе направил. — Ти ще си богат човек. Оди, ако изработиш това гълъбче както трябва.

— Повече е, отколкото искам — промърморих. — Единственото, за което мечтая, е да съм жив.

Но това не беше цялата истина. Хранех известна надежда — не голяма, дори не достатъчна, та да се говори за нея, и затуй не бях споменавал и дума за това на никого — че мога да се измъкна от положението и малко по-добре.

Само че имаше един проблем.

Според клаузите на стандартния договор за наемане на водач и въздухолет, аз си получавам парите и това е всичко. Ако закарам „клечка“ като Кочнър на лов из нови тунели на хичите и той намери нещо ценно — а понякога и това се случва, не често, но не и толкова рядко, та да не се надява човек — то си е негово. Ние просто работим за него.

От друга страна, бих могъл по всяко време да тръгна да търся сам и тогава всичко, което намеря, ще е мое.

Очевидно, всеки човек със здрав разум щеше да тръгне сам, ако смяташе, че наистина би намерил нещо. Но в моя случай това не беше добра идея. Ако заложех себе си за такова пътуване и загубех, не само щях да пропилея времето си и около петдесет бона за припаси и амортизация на въздухолета. Ако загубех, просто щях да съм мъртъв.

Това, което се надявах да измъкна от Кочнър, го исках, за да остана жив. Независимо дали ще открием нещо интересно, или не, аз трябваше да си получа хонорара.

За нещастие, съзнанието ми не намираше покой, защото предчувствах къде може да се напипа нещо много интересно. Проблемът беше, че докато имах договор с Кочнър, даващ му всички права, не можех да си позволя да го търся.

Последната спирка за днес бе спалнята ми. Под леглото, вграден в скалата, се намираше неразбиваем сейф, където държах някои документи, които отсега нататък исках да нося в джоба си.

Когато пристигнах на Венера за пръв път, не пейзажът бе това, което ме интересуваше. Исках да спечеля богатство.

Тогава не видях кой знае колко от повърхността, както и през следващите почти две години. От космическите кораби, които могат да кацат на Венера, няма как да се гледа много-много навън. При 20 000 милибара налягане за корпуса им трябва да се използва нещо доста по-издръжливо от материята на „чайниците“, които пътуват за Луната и Марс или по-надалеч, ето защо още при проектирането не се допуска току-така да се поставят ненужни прозорци. Това всъщност е без особено значение, защото освен край полюсите, няма кой знае какво да се види. Всичко, което си заслужава, е във Венера и е принадлежало някога на хичите.

Не че знаем толкова много за хичите. Дори не сме сигурни в истинското им име — някога някой записал звука от драсването върху огнена перла с думата хичи и тъй като това е единственият звук, свързан с тях, се е приел за тяхно име.

Хесперолозите 1 1 Така се наричат геолозите на Венера. Бел. на редактора. не знаят откъде са дошли хичите, въпреки че по късовете от материала, който те са използвали вместо хартия, има знаци, приличащи на звездна карта — изтрити, непълни, почти неразличими. Предполагам, че ако знаехме точното положение на всяка звезда преди 250 000 години, бихме могли да твърдим нещо по-определено. Допускаме, че са дошли от същата галактика. Никъде другаде в Слънчевата система няма следи от тях, с изключение може би на Фобос. Експертите все още спорят дали клетките под повърхността на марсианската луна, приличащи на медена пита, са естествени или изкуствени. В случай, че са изкуствени, те без съмнение са от хичите. Но не приличат много на нашите тук.