Фредерик Пол: Венериански търговци

Така обаче не може да се спечели достатъчно до следващия период на хомановата орбита, ето защо когато пристигнат туристите от втория тип, сме готови да си прережем гърлата, за да ги хванем.

Те са средно богати. Можете да ги наречете бедни милионери — такива, чийто годишен доход е едва седемцифрен. В състояние са да си позволят да дойдат по маршрут с разход на енергия, като пътуват около стотина дни, вместо да се носят по инерция по дългата и бавна хоманова орбита. Цената се движи около милион и повече, така че те не са много, но идват приблизително на всеки месец при достатъчно благоприятни орбитални връзки. А имат и пари за харчене. Същото се отнася и за другите средно богати, които пристигат четири или пет пъти за десетилетие, когато няколко от планетите се подреждат така, че разходите не са много по-високи, отколкото за директен полет Земя-Венера. Ако имаме късмет, попадат първо при нас, а после отиват на Марс. Ако се случи обратното, получаваме каквото е останало. Което никога не е особено много.

Но най-богатите… ах, най-богатите! Те идват, когато пожелаят, независимо от орбиталните периоди.

Когато информаторът ми от площадката за кацане съобщи, че пристига чартърен полет на „Юрий Гагарин“, носът ми, надушил пари, започна да потрепва. Беше период, през който не можеше да дойде никой, освен най-богатите. Единственият въпрос в главата ми бе колко от моите конкуренти биха се опитали да прережат гърлото ми заради тези пътници, докато аз режа техните.

Да се притежава въздухолет под аренда изисква доста повече начален капитал, отколкото да се отвори павилион за молитвени ветрила. Имах късмет и успях да купя въздухолета евтино, когато човекът, за когото работех, почина. В момента нямах много конкуренти, защото две от машините не бяха в състояние да работят поради ремонт, а други две бяха отлетели с клиенти, желаещи да копаят из останките на хичите за собствена сметка.

Така че на практика пътниците на „Гагарин“, каквито и да бяха, оставаха изцяло за мен. В случай, че проявяват интерес да се разходят извън тунелите на хичите.

Трябваше да се надявам, че ще се заинтересуват, защото изпитвах страшна нужда от пари. Имах, разбирате ли, малък проблем с черния си дроб. Скоро щеше изобщо да престане да функционира. Така, както ми го обясниха лекарите, съществуваха три варианта: можех да се върна на Земята и да поудължа още малко живота си с външна протеза или да събера пари за трансплантация. Можех и да умра.

Името на мъжа, наел „Гагарин“, бе Бойс Кочнър. Изглеждаше около четирийсетгодишен. Висок два метра. От ирландско-американско-френски произход.

Беше от типа хора, свикнали да командват. Наблюдавах го как излезе от Вретеното, сякаш то му принадлежеше и се готвеше да го продаде. Седна в хичи-заведението на Съб Вастра, имитиращо кафене върху тротоара на парижки булевард.

— Уиски — отсече той и Вастра побърза да налее „Джон Бег“ върху свръхизстуден лед и да му поднесе чашата с питието, което пращеше от студ и караше устните да изтръпват. — Цигара — поиска той и младата жена, която пътуваше с него, мигновено запали цигара и му я подаде. — Местенцето изглежда хубаво — каза той и Вастра взе така да кима в знак на съгласие, че за малко щеше да падне.

Седях до тях — е, искам да кажа не на същата маса, дори не гледах натам. Но можех да чувам какво си говорят. Вастра също не ме поглеждаше, но ме бе забелязал, естествено, и знаеше, че ги наблюдавам. Трябваше обаче да почакам третата му жена да вземе поръчката ми, тъй като той нямаше да си губи времето с мен, когато на масата му имаше теранци, пристигнали с чартърен полет.

— Както обикновено — казах аз, имайки предвид откровен разговор над чаша безалкохолно питие. — И копие от инструктажа — добавих по-меко. Очите й затрептяха над кокетната воалетка. Хитра малка лисица. Потупах приятелски ръката й и пъхнах в нея свита банкнота. Тя се отдалечи.

Теранецът изучаваше заобикалящата го среда, включително и мен. Отвърнах на погледа му учтиво, но дистанцирано. Той ми кимна едва-едва и се обърна отново към Събхаш Вастра.

— Понеже съм дошъл тук — рече той, — бих могъл да участвам в каквито мероприятия имате. Какво може да се прави тук?

Съб се усмихна широко, подобно на дълга и кльощава жаба.

— О, каквото пожелаете! Забавления? В нашите заведения са най-добрите артисти от три планети, професионални танцьори, музиканти, чудесни комици…

— Такива имаме достатъчно и в Цинцинати. Не съм пристигнал на Венера, за да гледам програмата на нощни клубове.