Мери Портър - Научи ме да обичам

Дженифър остана на прага на вратата. Видя как Рекс хвърли на задната седалка донесената от него чанта и си тръгна, без да я погледне. Обхвана я чувство на празнота. Едва сега разбра колко самотна беше. Тя беше загубила Рекс. Този път завинаги.

Когато се върна на терасата, видя как маймунката се присламчва към пакетите с покупки. С крадлива гримаса извади един банан, скочи в креслото и започна да го бели.

Дженифър я изгледа глуповато. Очите й се напълниха със сълзи. Със страх си мислеше за дългите самотни часове, които я очакваха.

Рекс не остави нещата неизяснени. Държанието на Дженифър го беше разочаровало неизмеримо. Той беше повярвал твърдо в чувствата й към него и му беше непонятно, че тя можеше да го подозира така. Въпреки това искаше да направи опит да разкрие кражбата.

Няколко дена след случилото се потърси Бил Тейлър, мениджъра на „Хайлайтс“. Той беше доста натежал мъж, по чиято фигура можеше да се съди, че обича хубавите и обилни обяди. Кръглото му лице с увиснали розови бузи излъчваше добродушие, което можеше да излъже всекиго. Зад любезната външност на Бил се криеше пресметлив делови мъж, който безмилостно преследваше целта си.

— Ало, Рекс! — поздрави той своя топрежисьор с тържествуваща усмивка. — Какво мога да направя за теб? Има ли някакви проблеми?

Рекс седна и кръстоса крака.

— Искам да разговарям с теб за сценариите с „Мирър“.

— Добре, всичко е ясно. „Мирър“ много ги хареса. Можеш веднага да започнеш видеоснимките и по двата.

— Най-напред искам да узная от, теб кой е продал сценариите на „Хайлайтс“.

— Патрик Норт — отговори Бил искрено. — Нали Норт е уволнен от „Ръш“ и се надява на някакъв шанс при нас. Във всеки случай сценариите са от абсолютна класа.

— Норт е нямал никакво право да продава сценариите на „Хайлайтс“ — развълнува се Рекс. — Написала ги е Дженифър Синклер, а Норт ги е откраднал.

В очите на Бил се появи нарастващ интерес.

— Изобщо не подозирах това. Но какво ме засяга?

— Засяга те много. Настоявам да поправиш нещата при „Мирър“. Договорът за рекламните клипове е на „Ръш“ и на никой друг. Ясно ли е?

— Не чух много добре! — Бил се засмя така снизходително, сякаш Рекс си беше направил лоша шега. — Сключили сме договора, а сега трябва да отида и да го предоставя на най-големите си конкуренти? Трябва да съм луд!

Рекс все повече кипваше.

— Ти сега знаеш, че притежаваме сценариите само благодарение на едно криминално деяние. Това не е честно, Бил Тейлър!

Бил скръсти ръце. Погледът на добродушните му очи стана остър.

— Не ми говори за честност, скъпи мой. В деловия свят става дума само за пари, за нищо друго. Трябва да ти е известно, че в нашия бранш съществува жестока конкурентна борба. Не ми излизай с такива сантименталности като честна игра. Такова слабоумие не мога да си позволя.

— Настоявам да върнеш договора! — избухна Рекс.

— Въобще и не мисля. Сценариите са придобити правомерно. В случай, че мис Синклер може да докаже своите претенции, тя трябва да се обърне към Норт.

— Това последната ти дума ли е?

— Няма какво повече да добавя.

— О’шей — Рекс стана и се подпря с ръце на писалището. — Обявявам безсрочната си оставка. Противоречи на съвестта ми да работя за човек, който няма и най-малкото чувство за приличие. Потърси си нов режисьор. Може би ще се обърнеш към Норт. Нали е свободен. Той е също така безсъвестен като теб. Двамата ще бъдете доста добър тандем.

— По-добре обмисли още веднъж оставката си — невъзмутимо рече Бил. Никой не можеше да го засегне. — Място при нас няма да получиш толкова бързо отново.

— Вярвам в това — отвърна хладно Рекс. — Писмената ми оставка ще получиш още днес.

Когато излезе, Рекс се чувстваше облекчен. С работата беше съвършено, но той смяташе, че не би могъл да реагира по друг начин, ако искаше да запази самоуважението си. Освен това имаше някакви спестявания, които биха му позволили да издържи известно бреме.

Най-напред Рекс отиде в кабинета си и продиктува на своята секретарка Елен оставката си.

Елен, която ценеше Рекс като лоялен шеф, беше дълбоко впечатлена.

— Да не би наистина да искате да напуснете? — запита тя тихо.

— Категорично! — Рекс започна да събира личните си вещи от писалището и да ги слага в куфарчето. След това се сбогува приятелски с Елен и й благодари за доброто сътрудничество.

— Аз също ви благодаря, Рекс! — очите на Елен се насълзиха.

Тя съжаляваше за внезапната оставка на Рекс и не можеше да си обясни от какво беше предизвикана.