Мери Портър - Научи ме да обичам

— Както виждам, ти вече си се приготвила за пикника. Изглеждаш като сладка непорочна тийнейджърка. Защо си се втренчила така в мен? Да нямам петно на носа?

— По-добре на носа, отколкото на душата — рече тя многозначително и тръгна пред него към терасата, където той се разтовари от покупките с преувеличена въздишка.

— Настани се удобно — рече тя безлично. — Какво ще кажеш за едно мартини?

— Добра идея! Днес повече няма да карам — той хвърли жилетката си на един стол и разхлаби вратовръзката. — Къде е Рекси? Донесъл съм му банани.

— Рекси играе с папагалите — Дженифър манипулираше доста обстоятелствено с леда и шейкъра. Ръцете й трепереха толкова много, че едва успяваше да извади маслините от тясната чаша. Когато подаваше чашата на Рекс, кубчетата лед дрънчаха в нея. Той я хвана за ръка, задържа я и я погледна с блеснали очи.

— Ще ми дадеш ли целувка?

— По-късно, скъпи! — издърпа си рязко ръката. — Най-напред работата, след това играта. Можеш ли да разпалиш грил? Аз не мога. Но изпий си най-напред мартинито. Надявам се, че е достатъчно сухо.

Рекс го опита и кимна.

— Не е лошо! — погледна я усмихнат. — Защо не седнеш на коленете ми? От десетилетия тийнейджърка не ми е сядала на коленете. Впрочем, купих си нов анцуг за джогинг. Той е ослепително жълт. Харесваш ли жълтото?

Жълти бяха и папките, в които Дженифър беше сложила страниците на сценариите. Тя възприе неговото споменаване за цвета като игра и се запита докога искаше да я продължи.

— Жълто ти отива много — подчерта тя. — Още едно мартини?

— По-добре не, предпочитам да запазя главата си ясна — погледна я внимателно в лицето. — Какво се е случило, Дженифър, да не би да си имала ядове? Толкова си особена.

— В работата си имам ядове и при това не малки. Но това няма да те заинтригува. Нали работиш за конкурентите.

— Джени, разбрахме се да забравяме за работата си, когато сме заедно — напомни й той спокойно. — Опитай се поне малко да се придържаш към това. Можеш ли за няколко часа да забравиш, че стоим в противникови лагери?

— След всичко, което е станало, ми е трудно — тя го погледна изпитателно. — Можеш ли да разбереш това?

— Не ми задавай гатанки. Откъде мога да знам какво ти се е случило?

Дженифър не можеше повече да се сдържа.

— Някой от „Хайлайтс“ е откраднал сценариите и ги е продал на „Мирър“ — избухна тя. — А с това се разминахме и с голяма поръчка. И ти имаш смелостта да ме питаш какво е станало?

— Обикновена история — добави той. — Къде си държала сценариите?

— Знаеш много добре. Те бяха тук, в чекмеджето на писалището ми. Ти знаеше за това, Рекс!

Очите му се присвиха, но той все още запазваше спокойствие.

— Да не би да ме подозираш, че съм взел сценариите?

— Не съм казала това — възбудено се разхождаше напред-назад по терасата. — Рекс, искам да не си ти. Но ти беше единственият, който беше при мен през уикенда и работиш за „Хайлайтс“. Знаех си, че все някога щеше да се стигне до криза в отношенията ни. — Тя се спря пред него и го погледна обвиняващо в лицето. — Защо го направи, Рекс? Да не би това да ти беше реваншът? Искаш с това да ми кажеш, че „Хайлайтс“ за теб е нещо повече, отколкото аз?

— Значи ме обвиняваш, че съм се промъкнал тайно в кабинета ти и съм откраднал проектите ти? — запита той объркан.

— Кой друг би го направил?

Той скочи и взе жилетката си.

— Ще бъде по-добре веднага да си отида.

— Това също е типично за теб. Вместо да се защитаваш, се спасяваш с бягство. Да не би гузната ти съвест да те кара да постъпваш така?

— Нямам какво да допълня — рече той резервирано. — Но смятам за безсмислено да продължа да поддържам връзка, в която липсва доверие. Ако ти наистина ме подозираш, че съм откраднал идеите ти, мога само да съжалявам. Жалко, че всичко между нас трябваше да завърши така, Дженифър. Наистина имах да ти казвам толкова. Но с подозрението си ти разруши всичко. Не мога да остана заедно с жена, която счита партньора си за способен на такова нещо. Всичко хубаво завинаги. Мен няма да ме видиш повече тук!

— Рекс, не си отивай така! — извика тя объркана. — Нека поговорим спокойно. Не разбираш ли, че трябваше да те подозирам? Освен теб, никой не беше през уикенда при мен. Рекс, почакай малко!

Тя тичаше след него докато той с непоколебими крачки се насочи решително към изхода.

— Какво ще стане сега с всички тези неща, които донесе?

— Подари ги на нуждаещите се от мое име — рече той равнодушно. — Повече нямам какво да добавя.