Мери Портър - Научи ме да обичам

— Какво се е случило? Да не си участвал в маратонско бягане? — Дженифър му хвърли нетърпелив поглед. — Ако искаш да ми демонстрираш колко е трудна работата ти, можеш да си го спестиш. Тук не всичко е постлано с рози.

— Договорът с „Мирър“ можеш да го отпишеш — промърмори Ник, бършейки чело е голяма носна кърпа.

— Защо? Не харесаха ли моите сценарии?

— Направо е скандално! — Ник я погледна раздразнен. — В „Мирър“ ме третираха като писател, който се опитва да им пробута някакъв плагиат. На нашите копия само свиха подигравателно рамене, понеже сценариите са донесени в „Мирър“ още вчера. До три пъти можеш да гадаеш от кого.

Дженифър пребледня.

— Да не би от „Хайлайтс“?

— „Хайлайтс“ е получила договора с „Мирър“ — потвърди мрачно Ник, — и то с твоите сценарии, Дженифър! Сега вече знаеш какво е станало с оригиналите ти. Някой, който работи в „Хайлайтс“, ти ги е откраднал. Пълен крах, скъпа моя! Не знам какво ще каже шефът, когато научи за това.

Дженифър преглътна.

— Това просто е немислимо!

— Цялата работа е била напразно! Може ли да получа едно уиски?

Дженифър вдигна телефона.

— Донеси две чисти уискита, Маги — заповяда тя. — И побързай, защото сме близко до припадъка.

— Дженифър, сигурно знаеш кой може да е взел сценариите — продължи натиска си Ник. — Все пак трябва да го познаваш добре, за да има достъп до вилата ти. И той навярно работи за „Хайлайтс“.

— Благодаря, Маги! — той взе от подноса на влизащата секретарка чаша уиски. — Ти си просто ангел! — той отпи глътка, като не изпускаше Дженифър от очи. Забеляза, че държи погледа си сведен и пръстите й нервно въртяха сребърната химикалка. — Не си ли приятелка на този режисьор, Лаци? — попита той грубо.

— Аз просто не допускам да го е извършил Рекс — отговори тя без глас.

— Значи е имал възможност да се добере до сценариите?

— Теоретично, да!

— Тогава не е нужно още дълго да си блъскаме главите кой се е възползвал от плодовете на работата ти.

— Не можем да го докажем! — изтръгна се от Дженифър.

Трескава червенина се появи върху бузите й. Отвращаваше се от Ник, че подозираше Рекс в нещо толкова елементарно. При това сама се беше усъмнила. Това обаче не засягаше никого.

— Познавам добре Рекс и не го смятам за способен да извърши такова нещо.

Николас се разсмя неодобрително.

— Не бъди толкова наивна, Джени. Ти знаеш много добре, че в нашата професия има типове, за които краденето на идеи е чист спорт. Всеки се опитва само да спечели. Но имаме ли някаква полза да хленчим сега? Така и така няма да получим договора. Мога само да те посъветвам друг път да не бъдеш толкова доверчива. Тогава ще си спестим такива провали. Боже мой, аз съм истински глупак, за да отида там с тези копия. А аз не обичам да ме смятат за глупак, разбираш ли?

— Аз също — горчиво отвърна Дженифър. Чертите й станаха сурови. — Няма вече съмнение, че някой безсрамно е злоупотребил с доверието ми. Затова ще си отмъстя.

По принцип Дженифър вече не разчиташе, че Рекс ще спази уговорката. Нали постигна целта си. Сега заради него „Ръш Къмпани“ беше загубила един изгоден договор. Вероятно не би се осмелил да се появи още веднъж пред очите й. Нямаше да му е трудно да съобрази, че Дженифър вече знаеше, че само той би могъл да я измами така.

В случай, че се появи Рекс, най-напред щеше да се държи така, сякаш не се е случило нищо. Преструвките не бяха в характера й и дори една кукла имаше повече артистичен талант от нея. Но този път ставаше дума да си отмъсти на Рекс. Той щеше горчиво да съжалява, че я е измамил и използвал по такъв начин.

За да покаже и външно, че вечерта с него съвсем не беше празник за нея, тя въобще не се приготви. Навлече си старите джинси, а отгоре облече карирана риза. Когато се сети, че Рекс много харесва косата й да е разпусната, тя я оплете на опашка.

Сара и Уилям изпрати в градинската къщичка. Не искаше да има зрители при голямото му драматично появяване.

За смелост си забърка сухо мартини, което изпи на терасата, докато чакаше Рекс. Маймунката, както обикновено по това време, правеше гимнастика в градината. По енергичното разтърсване на клоните, както и по възбудените крясъци на папагалите, можеше да се проследи пътят й.

Звънецът на входната врата иззвъня. При този звук Дженифър се стегна. Опита се да си наложи равнодушна физиономия и отиде с омекнали колене до вратата.

— Здравей, скъпа! — Рекс застана сияещ пред нея. Той беше така натоварен, сякаш щеше да се отправя на световно пътешествие. Погледна я възторжено.