Мери Портър - Научи ме да обичам

— Ще откриеш мотива — забеляза доверчиво Лу. — Корабът ни тръгва след три седмици. Ако искаш да дойдеш с нас, трябва бързо да се запишеш. Свободните места за тези пътувания се ангажират доста бързо, а ти сигурно държиш да си в луксозна каюта. Ако трябва аз да се погрижа за това, само ми кажи.

Дженифър въртеше чашата за шампанско в ръцете си.

— Когато ме види, Рекс навярно ще си помисли, че тичам след него.

Лу почти беше загубила търпение.

— Да не си длъжна да казваш на Рекс, че си знаела за пътуването му. Обичаш ли го, или не? Ако наистина си щастлива да не си обвързана с него, остани си по-добре в Санта Моника и продължавай да пишеш глупавите си малки сценарии. За мъж като Рекс си струва да се бориш!

— Ти не познаваш Рекс. Той е страшно горд. Никога няма да ми прости, че го помислих за крадец.

— Когато някой обича, може да прости всичко.

— Не съм обаче сигурна, дали наистина ме е обичал.

— Тогава изясни го! Боже мой, със своята инертност можеш да накараш някого да полудее! При това лекарят ми забрани всякакво вълнение. Не можеш ли поне да вземеш предвид състоянието ми? Опитай да се сдобрите с Рекс или остави нещата каквито са. Напълно ми е безразлично. Би било хубаво, ако пътуваш с нас. Тогава най-малкото бях имала от време на време събеседник, с когото да разговарям. За мен няма да е лесно да уведомя Антъни, че ще става още веднъж баща. Надявах се да получа от теб морална подкрепа. Бих могла да си помисля, че моите проблеми въобще не те интересуват — след този дълъг и предизвикателен монолог Лу се обля в сълзи. Сълзите са били винаги ефикасно средство в арсенала на Лу. Когато плачеше, тя изглеждаше толкова слаба, че всеки изпитваше веднага желание да я утеши.

Дженифър не правеше изключение. Тя не можеше да гледа Лу как плаче. Смутена гледаше пълните, треперещи устни и сините детски очи, от които непрекъснато извираха сълзи, сякаш Лу имаше намерение да напълни с вода всички пресъхнали реки на Лос Анжелис.

— Лу! Успокой се! — Дженифър я прегърна нежно. — Престани да плачеш, помисли за бебето си! Сигурно искаш да имаш весело бебе?

— Имаш ли носни кърпички? — изхълца Лу.

— О — Дженифър влезе тичешком в къщата и се върна с цяло пакетче.

Лу изразходи три кърпички, докато можеше отново да говори.

— Напоследък много лесно плача — каза тя, укорявайки се. — Виновно за това е сигурно състоянието ми. Щом някой ме ядоса, просто трябва да заплача.

— Не искам да те ядосвам, мила моя — увери я разкайващата се Дженифър. — И естествено ще дойда с вас, щом толкова много искаш.

— Сигурно изглеждам ужасно — Лу потупа бузите си с една кърпичка. — Корабът тръгва след три седмици. Ще се погрижа за каютата ти, за да можеш на спокойствие да продължиш работата си.

— Това е страшно мило от твоя страна, Лу. Благодаря ти!

— Не е нужно да ми благодариш — отвърна Лу с достойнство. — За моята добра приятелка ще направя всичко.

Изведнъж времето започна да не стига на Дженифър. Тя искаше да приключи с всички договори, преди да излезе в отпуск. Често си идваше за храна вкъщи, вземаше си нещо и продължаваше да работи.

Една вечер преди лягане отиде до морето, за да се разтовари. Денят беше горещ и тя дишаше дълбоко свежия, малко хладен морски въздух. Забавляваше се като гледаше как Рекси играе с вълните.

Все още беше светло, но слънцето вече залязваше и оцветяваше хоризонта в огненочервено. В мислите си Дженифър беше вече на парахода. Започваше да се радва на пътуването. Добре щеше да й се отрази да може да се разведри и да има за компания мили хора. Забеляза също, че все повече започваше да мисли за Рекс. Колкото се стремеше да го види отново, толкова се и страхуваше от него. Вероятно не би й обърнал никакво внимание и би я третирал като някоя непозната. Никога нямаше да й прости, че беше наранила гордостта му.

Дженифър така беше потънала в мислите си, че не чу приближаващите се стъпки.

— Прекрасна вечер! — раздаде се внезапно познат мъжки глас.

С присвити очи погледна Патрик Норт, който бавно се отпусна върху пясъка до шезлонга й.

— Каква изненада да те видя — рече тя иронично. — На какво дължа рядката чест на твоето посещение?

— Исках отново да те видя — отвърна той пламенно и я погледна с толкова невинни сини очи, че водата би изглеждала мътна в сравнение с тях.

— Вече ме видя и можеш да си ходиш!

— Не бъди толкова сурова с мен, Джени. Все пак някога си ме обичала…

— Не напомняй за най-голямата грешка в живота ми — прекъсна го тя. — Да се заблуждаваш е човешко. Какво имаш да ми казваш, Норт? Моля те, бъди кратък, времето ми е скъпо.