Майкъл Конъли - Ехо парк

— Двайсет и пет бона ми се струват малко.

— И наистина е така. Но ако се поразровим, положително ще открием още.

— Сподели ли това с Макдоналд и хората му?

— Не. Ограничих се с това, което ми разказа Уейтс. Не им споменах нито дума за даренията.

— Мислиш ли, че ще потърсят отговорност от Мори Суон?

Бош се замисли за момент, после поклати глава.

— Няма начин. Всичко, което са си казали, попада в графата „поверителна информация“ между адвокат и клиент. Освен това никой няма да тръгне да го притиска заради показанията на един мъртвец.

Прат нервно пристъпи от крак на крак. На това нямаше какво да отговори.

— Моля те да ми простиш, шефе — подхвърли Бош. — Но просто нямаше как да ти разкажа с какво се занимавам.

Прат махна с ръка.

— Забрави. Но трябва да ти кажа, че си голям късметлия. В крайна сметка свърши добра работа и видя сметката на един мръсник. Мога ли да те упреквам за това?

Бош кимна в знак на благодарност.

— Освен това аз отлитам — добави Прат. — Само след три седмици ти ще си трън в задника на друг човек. Той да си решава какво да прави с теб.

Бош вече беше решил да не напуска полицията, независимо дали Киз Райдър щеше да се върне на работа, или не. Предполагаемият нов началник на отдела Дейвид Ламбкин беше стар служител, опитен и добър колега. Бош се надяваше да работи с него добре — разбира се, ако след приключването на тази история все още щеше да е служител в Неразкрити престъпления.

— Леле! — прошепна Прат.

Бош се обърна и проследи погледа му. Прокурор О’Шеа тъкмо слизаше от кола, спряла до репортерските микробуси, паркирани от двете страни на тясната алея. Механично направи крачка към него, но Прат го хвана за ръката.

— Спокойно, Хари!

— Какво прави тук тоя тип, да го вземат мътните?!

— Случаят е негов, човече. Може да идва и да си отива, когато пожелае. А ти си сядай на задника. Ако побързаш да си разкриеш картите, никога няма да стигнеш до него!

— Значи да го оставя да танцува пред камерите и да си прави предизборната кампания, така ли? Пълни глупости! Това, което трябва да направя, е да го сритам направо пред камерите!

— Това би било изключително мъдър ход, Хари. И адски потаен. Ситуацията само ще спечели от него.

Бош издърпа ръката си, но не тръгна към О’Шеа, а просто се облегна на близката патрулна кола и скръсти ръце пред гърдите си. Прат беше прав: наистина трябваше да се успокои.

— Само го дръж по-далеч от мен! — глухо предупреди той.

— Малко ще е трудничко. Вече идва — промърмори Прат.

Бош вдигна глава едва когато О’Шеа и двамата му сътрудници спряха на крачка от него.

— Добре ли сте, детектив Бош?

— Повече от всякога.

Бош продължаваше да стои със скръстени ръце, сякаш се страхуваше, че ако ги измъкне изпод мишниците си, най-вероятно ще му друсне един в мутрата.

— Благодаря ви за това, което сте направили. Благодаря, че спасихте младата жена от сигурна смърт.

Бош кимна, продължаваше да гледа в краката си.

Прокурорът погледна за миг Прат, който продължаваше да стои на крачка от колата, после се обърна към придружителите си и каза:

— Искам да поговоря насаме с детектив Бош.

Онези се отдалечиха. Прат ги последва едва след като получи успокоително кимане от страна на Бош.

— Осведомиха ме за това, което е казал в тунела онзи Уейтс, или по-скоро Фоксуърт — подхвърли О’Шеа, след като изчака да се отдалечат на безопасно разстояние.

— Хубаво.

— Надявам се, че не приемаш сериозно твърденията на един доказан сериен убиец, които засягат представители на правосъдието. Най-вече на един от тях, който вече няма как да се защити…

Бош се отдръпна от патрулката и най-после измъкна ръцете си изпод мишниците. Пръстите му бавно се свиха в юмруци.

— Имаш предвид твоя приятел Оливас? — изръмжа той.

— Точно него. Но от поведението ти разбирам, че си повярвал на това, което уж ти е казал Фоксуърт.

— Уж? Нима намекваш, че съм си го измислил?

— Все някой го е направил.

Бош леко се приведе напред и изръмжа заплашително:

— Махай се, О’Шеа! Иначе ще те фрасна!

Прокурорът направи крачка назад, сякаш вече беше получил юмрук в лицето.

— Грешиш, Бош. Той те е излъгал.

— Той само потвърди това, което знаех още преди да вляза в проклетата дупка. Оливас е бил корумпиран. Фалшивото вписване в работния дневник е негова работа, а целта му е била да свърже Рейнард Уейтс с Мари Жесто, Той е направил и знаците в гората, които Уейтс използва, за да ни отведе при тялото. Но това не е било самоинициатива, О’Шеа. Някой трябва да му е заповядал да го направи. Той нямаше достатъчно акъл за подобна схема.