Майкъл Конъли - Ехо парк

— След четиридесет и пет минути съм при вас.

— Добре, ще ви чакам. Как е партньорката ви?

„Дали пък не знае къде съм?“, запита се Бош.

— Държи се. Хващате ме в болницата, при нея. Състоянието й е стабилизирано, но все още тежко.

Надяваше се да отложи максимално неизбежното изправяне на Райдър пред следователите от ОУО. След няколко дни, когато престанеше да взема болкоуспокоителни, може би щеше да избере друго обяснение за поведението си по време на инцидента с Уейтс.

— Очакваме да се стабилизира достатъчно, за да можем да я разпитаме — каза Рандолф.

— И това ще стане, вероятно след няколко дни.

— Вероятно. Окей, значи ще се видим. Благодаря за отзивчивостта.

Бош затвори и се върна в стаята. Вдигна папката от стола и погледна партньорката си — тя продължаваше да спи.

Трафикът се оказа изненадващо спокоен. Това му даде възможност да се обади на Рейчъл по време на движение и да й каже, че има възможност да обядват заедно, защото тъй и тъй ще е в центъра. Решиха да си позволят нещо по-изискано и тя обеща да направи резервация в „Уотър Грил“ за дванайсет.

ОУО заемаше няколко помещения на третия етаж на центъра — в противоположния край на дългия коридор, където бяха канцелариите на дирекция „Грабежи и убийства“. В малкия самостоятелен кабинет на Рандолф беше пълно с видеоапаратура. Самият той седеше зад бюрото, а Осейни се занимаваше с техниката. Лейтенантът посочи на Бош единствения свободен стол.

— Кога получихте диска?

— Тази сутрин. Корвин твърди, че му трябвали двайсет и четири часа да си спомни къде го е сложил. Разбира се, след като го предупредих, че имам свидетел, който е видял в кой джоб на комбинезона си го пуска.

— И мислите, че е обработен, така ли?

— Да. Разбира се, ще сме абсолютно сигурни, след като получим мнението на специалистите, но колегата Осейни прояви съобразителност и записа показанията на брояча на камерата, която открихме на местопрестъплението. Те не отговарят на цифрите, записани на диска. Около две минути липсват. Реджи, пусни го, ако обичаш…

Записът започваше с общи кадри на участниците в операцията, струпали се на паркинга под Сънсет Ранч. Операторът беше снимал главно О’Шеа — той присъстваше почти във всеки кадър. Това продължи и в гората, докато групата не спря пред неочакваното препятствие. Там имаше прекъсване. Очевидно Корвин беше изключил камерата. Следващите кадри не показваха нищо от спора за белезниците на Уейтс — преминаваха направо на предложението на Райдър за стълбата на техниците, донесена малко по-късно от Кафарели.

Осейни спря записа.

— Явно е изключил камерата, докато сме чакали стълбата — каза Бош. — Десетина минути, не повече. Но това в никакъв случай не е станало преди спора за белезниците.

— Сигурен ли сте?

— Само предполагам. Вниманието ми беше насочено към Уейтс, не към оператора.

— Ясно.

— Съжалявам.

— Няма защо. Искам да чуя единствено това, което се е случило в действителност.

— И другите свидетели ли мислят като мен? Казаха ли нещо за спора относно белезниците?

— Кафарели го потвърди, но Корвин и О’Шеа отричат да се е случило нещо подобно. Казано иначе, двама души от полицията твърдят, че е имало спор, а двама от прокуратурата го отричат. Без документални доказателства и за двете позиции. Класически цайтнот.

— А Мори Суон?

— Би могъл да е арбитър в спора, но отказва да отговаря на въпросите ни. Твърди, че било в интерес на клиента му.

Нормално поведение на адвокат. Бош сви рамене.

— Искате ли да коментирам и други кадри?

— Може би. Пусни го, Реджи.

Видеото отново се включи. Дискът беше запечатал слизането по стълбата и действията на Кафарели на полянката. Тук прекъсвания нямаше. Корвин просто беше оставил камерата да работи, вероятно с намерението за по-късен монтаж, удобен за съдебната зала. Или за целите на предизборната кампания.

Така стигнаха до завръщането на групата. Райдър и Оливас се качиха по стълбата, а Бош свали белезниците на Уейтс. Записът спря в момента, в който затворникът стигна последното стъпало и Оливас се наведе към него.

— Това ли беше? — попита Бош.

— Да, това е всичко — кимна Рандолф.

— Едва ли. — Детективът поклати глава. — Помня, че казах на Корвин да остави камерата и да отиде да помогне на Киз. До този момент тя беше на рамото му и работеше.

— Попитахме го за това. Той отговори, че е спрял камерата за икономия. Искал да остане място и за изваждането на тялото.