Майкъл Конъли - Законът на Бош

— Имаше едно, но не стигнахме Доникъде. Всъщност поя-Би се много скоро след това.

— Какво беше?

— Появи се в банкова сметка. Мисля, че във Финикс. Паметта ми е като швейцарско сирене. С много дупки.

— Спомняш ли си изобщо нещо за това?

— Беше приходна сметка от бизнес, в който се оперира с пари в брой. Като ресторант. Нещо, което не можахме да проследим.

— Но не бе минало много време след обира, така ли?

— Да. Джак дори отиде там, но стигнахме до задънена улица.

— Колко скоро след обира стана това?

— Може би две-три седмици. Не съм сигурен.

Кимнах. Паметта му се завръщаше, но още не беше надеждна. Това ми напомни, че без документацията по случая съм с вързани ръце.

— Добре, Лотън, благодаря. Ако си спомниш нещо друго, кажи на Дани да ми се обади. И независимо дали това ще стане, или не, пак ще дойда да те видя.

— И ще ми донесеш… — Той не довърши. Не беше необходимо.

— Да, ще донеса. Сигурен ли си, че не искаш да доведа някой друг? Може би адвокат, с когото да поговориш за…

— Не, Хари. Никакви адвокати. Още не.

— Да говоря ли с Дани?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да.

Кимнах за довиждане и излязох от стаята. Исках да стигна до колата колкото е възможно по-бързо, за да си запиша някои неща за обаждането на агентката от ФБР до Джак Дорси. Но когато минах покрай всекидневната, видях, че Даниела Крос седи там и ме чака. Беше се настанила на канапето и ме гледаше укорително.

— Мисля, че е време за шоуто. Лотън иска да гледа телевизия „Съдебни дела“ — казах аз.

— Ще се погрижа за това.

— Добре. Тръгвам си.

— Не искам да идваш отново.

— Може да се наложи.

— Той е в деликатно душевно и психическо състояние. Алкохолът го разстройва. После му трябват няколко дни, за да се съвземе.

— На мен ми се струва, че алкохолът подобрява нещата за него.

— Тогава ела утре и виж.

Кимнах. Дани имаше право. Аз бях прекарвал по половин час с Лотън, а тя трябваше да живее с него.

— Сигурно ти е казал, че иска да умре и че поддържам нарочно живота му. Заради парите.

Кимнах.

— И че не се държа добре с него.

Отново кимнах.

— Казва го на всеки, който идва да го види. На всички ченгета.

— Вярно ли е?

— Че иска да умре ли? Понякога. Друг път не.

— А че не се държиш добре с него?

Тя отмести поглед встрани.

— Отчайващо е да се грижиш за него. Той не е щастлив. Изкарва си го на мен. Един път и аз си го изкарах на него. Изключих телевизора. И той започна да плаче като бебе. — Дани ме погледна. — Това беше единственото, но беше достатъчно. Съжалявам, че го направих, но си изпуснах нервите.

Опитах се да разгадая изражението в очите й и в стиснатите й челюсти и устни. Тя бе сключила пръсти пред себе си и си играеше с пръстените си. Нервен жест. Брадичката й затрепери и по страните й започнаха да се стичат сълзи.

— Какво да направя?

Поклатих глава. Не знаех. Единственото, което знаех, беше, че трябва да се махна от тази къща.

— Не знам, Дани. Не знам какво трябва да направи всеки от нас.

Не можах да измисля какво друго да кажа и бързо излязох. Чувствах се като страхливец.

Недовършените неща преобръщат колата. Версията, по която бяха работили преди четири години Крос и Дорси, беше елементарна. Те смятаха, че Анджела Бентън е знаела за докарването на двата милиона долара на снимачната площадка и е предизвикала обира и смъртта си, като е споменала умишлено или неволно за парите. Голямата й уста станала причина за обира и впоследствие за убийството й. Тъй като била вътрешната връзка на бандитите, тя трябвало да бъде елиминирана, за да прикрият следите си. Анджела Бентън бе убита четири дни преди обира, затова двамата следователи мислеха, че участието й е било неволно. По някакъв начин тя бе предоставила информацията, довела до обира, и се бе наложило да я премахнат преди да осъзнае какво е направила и за да не привлекат внимание към предстоящата доставка на парите. Следователно психо-сексуалните аспекти на престъплението — разкъсването на дрехите и доказателството за мастурбиране — очевидно бяха поставени за заблуда и погрешно насочване на разследването.

И обратно, ако Анджела Бентън бе участвала съзнателно в плана за обира, по всяка вероятност следователите щяха да решат, че тя е трябвало да бъде убита, след като обирът бъде извършен успешно.

Тази теория ми се стори солидна, когато Лотън Крос ми я бе разказал по време на първото ми посещение в дома му. Вероятно и аз бих се насочил по тази следа, ако бях продължил да работя по случая. Но впоследствие версията не бе Довела доникъде. Крос ми каза, че двамата с партньора му работели само по убийството на Бентън, но не попаднали на Улика, която да тласне напред разследването. Търсили пет Месеца. Проследили движенията й и всекидневните й навици Проучили кредитната й карта, банковата сметка и телефонните разговори. Разпитали няколко пъти всички членове на семейството й, приятели и колеги. Прекарали осем дни в Индианаполис. Дорси ходил до Финикс, за да проследи стодоларовата банкнота. Били толкова дълго в „Айдолон Продъкшънс“, че за един месец им дали кабинет в „Арчуей Пикчърс“, където да провеждат разпитите.