Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

Накрая, след като се наложи два пъти да подсещат служителката, във фоайето към тях се приближи мъж, когото по всяка вероятност бяха вдигнали от легло в някоя свободна болнична стая. Представи се като Ед Ромо. И не можеше да откъсне очи от защитните екипи на орзовете. Бренър му показа служебната си карта и пое водещата роля. Бош не възрази. Знаеше, че се намират на територия, където федералният агент е по-добре подготвен да ръководи и поддържа темпа на следствието.

— Трябва да идем в радиационната лаборатория и да проверим наличността на съхранявания материал — заяви Бренър. — Ще ни трябват също всички документи или разпечатки за ползването на електронни карти-ключове, показващи кой е вливал и излизал там през последното денонощие.

Ромо не помръдна. Стоеше като прикован, сякаш се мъчеше да проумее онова, което вижда.

— За какво става дума? — успя да попита накрая.

Агентът пристъпи към него и каза заплашително:

— Току-що ти казах за какво става дума. Трябва да влезем в радиационната лаборатория на онкологията. Ако не можеш да ни заведеш там, намери някой, който може. Веднага.

— Първо трябва да се обадя по телефона — отвърна дежурният.

— Добре. Обади се. Давам ти две минути, след което ще се наложи да минем без теб.

През цялото време, докато отправяше заплахата си, Бренър се усмихваше мило.

Ромо извади мобилния си телефон и се отдръпва настрани. Фебереецът го остави да се отдалечи и погледна Бош със сардонична усмивка.

— Миналата година правих проверка на сигурността в тая болница. Лабораторията и хранилището бяха с обикновени ключалки, и толкова. Впоследствие нещата се подобриха. Обаче колкото И да усъвършенстваш капаните, мишките само стават по-хитри.

Хари кимна.

След десет минути Бош, Бренър, Ромо и останалите от ОРЗ слязоха с асансьора в мазето на клиниката. Шефът на охраната вече пътуваше насам, ала Бренър нямаше намерение да го чака. Дежурният отвори вратата на онкологичната лаборатория с карта-ключ.

Вътре нямаше никого. Бренър намери инвентарен списък и дневник на пропуска до входа и почна да ги чете. На бюрото имаше малък видеомонитор, който показваше излъчваната от охранителна камера картина на радиационното хранилище.

— Идвал е — каза федералният агент.

— Кога? — попита Бош.

— Според дневника — в седем.

Рийд посочи монитора и попита Ромо:

— Има ли запис от камерата? Може ли да видим какво е правил Кент, докато е бил вътре?

Дежурният погледна монитора така, сякаш го вижда за пръв път.

— Амиии… не, това е само монитор. Оня, дето седи на пропуска, би трябвало да наблюдава какво се вади от хранилището.

И посочи отсрещния край на лабораторията, където имаше голяма стоманена врата. Трисъставният знак за радиационна опасност беше поставен на равнището на очите, наред с предупредителен надпис:

Бош забеляза, че вратата се отключва с набиране на цифрова комбинация и отделно има слот за магнитна карта.

— Тук пише, че е взел една капсула цезий. — Бренър продължаваше да проучва дневника. — Трябвало е да я пренесе в медицинския център „Бърбанк“. Посочват се съответната процедура и името на пациента, Ханоувър. В хранилището остават трийсет и една единици цезий.

— В такъв случай не ви трябва нищо друго, нали? — попита Ромо.

— Напротив — разочарова го агентът. — Трябва да проверим наличността в хранилището. Което значи да влезем вътре и да отворим сейфа. Каква е комбинацията?

— Не я знам.

— Кой я знае?

— Физиците. Завеждащият лабораторията. Началникът на охраната.

— Къде е началникът на охраната?

— Нали вече ви казах, идва.

— Свържи се с него и го включи на външен говорител.

Бренър посочи телефона на бюрото. Ромо седна, включи телефона на говорител и набра номера по памет. Оттатък вдигнаха моментално.

— Ричард Ромо слуша.

Ед Ромо се прегърби над телефона — видът му издаваше, че се срамува от разкриването на тази явна професионална семейственост.

— Хм, да, тате, обажда се Ед. Човекът от ФБР…

— Господин Ромо? — прекъсна го Бренър. — Аз съм специален агент Джон Бренър от ФБР. Струва ми се, че преди година се срещнахме и разговаряхме по проблемите на сигурността. На какво разстояние сте оттук?

— На двайсет, двайсет и пет минути. Спомням си…

— Много сте далеч, господин Ромо. Трябва незабавно да отворим радиационното хранилище, за да проверим наличността на капсулите.