Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

— Персонален дигитален асистент — поясни Уолинг. — Нали знаеш, като палм пилот или мобифон с всички екстри.

Хари кимна и отвърна:

— Мисля, че да. В жертвата са намерили мобилен телефон блекбери. Май беше с миниатюрна клавиатура.

— Става — каза Бренър. — Така, където и да се е намирал, Кент е получил имейла, а сигурно е видял и снимката.

Помълчаха, мислеха за електронното писмо. Накрая Бош се обади — изпитваше угризения, че е скрил нещо от тях.

— Спомних си нещо. В момента на убийството Кент е носил бадж. От „Сейнт Агата“ в Долината.

Бренър го прониза с поглед и възкликна ядосано:

— Просто ей така си спомняш такава информация, а?!

— Да. Забра…

— Вече няма значение — прекъсна го Уолинг. — „Сейнт Агата“ е гинекологична ракова клиника. Цезият се използва почти изключително за лечение на рак на шийката на матката.

— Тогава по-добре да побързаме — каза Бош.

Гинекологичната клиника „Сейнт Агата“ се намираше в Силмар, в северния край на долината Сан Фернандо. Бош шофираше бързо по шосе 170, поради слабия трафик в този нощен час, и държеше под око индикатора за гориво. Знаеше, че ще трябва да зареди, преди да се върне в града. В мустанга бяха двамата с Бренър. Агентът беше наредил Уолинг да остане при Алиша Кент, за да продължи с разпита и да я успокоява. Тази задача явно не допадаше на Рейчъл, ала Бренър се възползва от старшинството си и не допусна никакви дискусии.

През по-голямата част от пътуването агентът от ФБР разговаряше по мобифона със свои началници и колеги. От онова, което чуваше, Хари разбираше, че голямата федерална машина се подготвя за битка. Сега се задействаше още по-сериозна аларма. Пратеният на Стенли Кент имейл изчистваше фокуса на цялостната картина и акцията, започнала едва ли не от любопитство, вече придобиваше огромни мащаби.

Когато най-после затвори мобифона и го прибра в джоба на сакото си, Бренър леко се извъртя на седалката, погледна Бош и каза:

— Повиках в „Сейнт Агата“ орзове. Ще проверят в лабораторията за радиоактивни вещества.

— Какви са тия орзове?

— ОРЗ е Отряд за радиационна защита.

— Кога ще пристигнат?

— Не попитах, обаче може да ни изпреварят. Имат хеликоптер.

Хари се смая. Това означаваше, че някъде има дежурна група за бързо реагиране. Посред нощ. Помисли си, че и той бе стоял буден и бе чакал повикване. Хората от групата за радиационна защита сигурно бяха очаквали повикването с надеждата то Никога да не дойде. Спомни си слуха, че от Службата за вътрешна сигурност на ЛАПУ са тренирали бойни действия в градски условия, и се зачуди дали капитан Хадли също има ОРЗ.

— Операцията се разгръща с пълна сила — поясни Бренър. — Отделът за вътрешна сигурност във Вашингтон координира действията. Утре сутрин в девет и на двете крайбрежия ще има съвещания, на които ще бъдат осведомени всички.

— Кои са тия „всички“?

— Има си процедура. Ще включим Вътрешната сигурност, МКТС, а бе, всички. Ще сготвим истинска абревиатурна каша. ЯРК, МОС, ПРЗ… Кой Знае, докато овладеем положението, може да се задейства даже ФУББА 2 2 МКТС — Междуведомствена контратерористична спецчаст; ЯРК — Ядрена регулаторна комисия; МОС — Министерство на околната среда; ПРЗ — Програма за радиационна защита; ФУББА — Федерално управление за борба с бедствията и авариите. — Б. пр. .

Бош нямаше представа какво означават тези съкращения, ала не му и трябваше. Всички му намирисваха на федерални власти.

— Кой ще командва парада?

Агентът го погледна.

— Всички и никой. Както казах, пълен хаос. Ако отворим хранилището в „Сейнт Агата“ и цезия го няма, най-добре да го открием и да го върнем, преди адът в девет да се отвори и от Вашингтон да почнат да направляват и най-малкото ни действие.

Хари кимна. Помисли си, че може би не е преценил вярно Бренър. Агентът, изглежда, искаше да си свърши работата, а не да затъне в бюрократичното блато.

— И каква ще е ролята на ЛАПУ в тая операция?

— Вече ти казах, ЛАПУ остава вътре. По тоя въпрос не се променя нищо. И ти оставаш в играта, Хари. Предполагам, че нашите и вашите хора вече установяват връзка. Знам, че в Управлението има Служба за вътрешна сигурност. Сигурен съм, че и те ще бъдат включени. Явно ще имаме нужда от всички налични сили.

Бош го погледна. Бренър беше съвсем сериозен.

— Работил ли си вече със СВС?

— Случвало се е. Разменяли сме разузнавателни сведения за някои неща.

Бош отново кимна. Усещаше обаче, че спътникът му или не е искрен, или е пълен наивник по въпроса за пропастта, разделяща местните от федералните власти. Ала му направи впечатление, че си говорят на „ти“, и се зачуди дали и това е една от установяваните връзки.