Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

Тя скръсти ръце на гърдите си и кимна, че разбира.

— Тогава да започваме. Ще ни разкажете ли какво се случи?

— Двама мъже — разхлипано отвърна Алиша Кент. — Така и не успях да ги видя. Имам предвид лицата им. Така и не успях да видя лицата им. На вратата се почука и аз отворих. Нямаше никого. Когато понечих да затворя, те се появиха. Просто изскочиха. Носеха маски и качулки, като суичъри с качулки. Втурнаха се вътре и ме сграбчиха. Единият опря нож в гърлото ми. Каза, че ще ме заколи, ако не правя точно каквото ми наредят.

Докосна превръзката на гърлото си.

— В колко часа се случи това? — уточни Хари.

— Наближаваше шест. Вече беше тъмно и се канех да се заема с вечерята. Стенли обикновено се прибира… прибираше се… към седем. Освен когато не работеше в южните части на окръга или в пустинята.

Споменът за навиците на съпруга й предизвика нов изблик на сълзи и гласът й секна. Бош се опита да я върне към темата и зададе следващия си въпрос. Струваше му се, че вече долавя известно забавяне на говора й. Хапчето, което й бяха дали санитарите, започваше да действа.

— Какво направиха тези мъже, госпожо Кент?

— Заведоха ме в спалнята. Накараха ме да се съблека съвсем гола и да седна на леглото. После единият започна да ме разпитва. Бях уплашена. Предполагам, че съм изпаднала в истерия, и той ме зашлеви и ми се разкрещя. Каза ми да се успокоя и да отговарям на въпросите му.

— Какво ви попита?

— Не си спомням всичко. Адски бях уплашена.

— Опитайте, госпожо Кент. Важно е. Това ще ни помогне да открием убийците на съпруга ви.

— Попита ме дали имаме оръжие, попита ме къде…

— Чакайте малко, госпожо Кент — прекъсна я Бош. — Дайте да обсъждаме въпросите един по един. Той ви е попитал дали имате оръжие. Вие какво му отговорихте?

— Бях уплашена. Казах, че имаме револвер. Той попита къде е и аз отвърнах, че е в чекмеджето на нощното шкафче от страната на мъжа ми. Взехме го, след като вие ни предупредихте за опасностите, които крие работата на Стенли.

Докато изричаше последните думи, впери поглед в Уолинг.

— Не се ли бояхте, че ще ви убият с него? — попита детективът. — Защо им казахте къде е револверът?

Алиша Кент сведе очи към ръцете си.

— Седях на леглото гола. Бях сигурна, че ще ме изнасилят и ще ме убият. Така че това нямаше значение.

Той кимна в знак, че разбира.

— Какво друго ви питаха, госпожо Кент?

— Къде са ключовете от колата. Казах им. Казах им всичко, което ме питаха.

— За вашата кола ли става дума?

— Да, за моята. В гаража. Държа ключовете на плота в кухнята.

— Проверих гаража. Празен е.

— Чух вратата… след като си тръгнаха. Сигурно са взели колата.

Бренър рязко се изправи.

— Трябва да съобщим за това. Бихте ли ни казали какъв модел е колата и регистрационния номер?

— Крайслер триста. Не си спомням номера. Мога да проверя в застрахователната полица.

Агентът й направи знак да не става.

— Не е необходимо, ще го намеря. Веднага ще се обадя.

И отиде в кухнята, за да не пречи на разпита. Бош продължи с въпросите.

— Какво друго ви питаха, госпожо Кент?

— Поискаха фотоапарата ни. Фотоапарата, който работел с компютъра на съпруга ми. Казах им, че Стенли има апарат, който според мен е в бюрото му. След всеки мой отговор единият, оня, дето задаваше въпросите, превеждаше на другия. И сега тоя вторият излезе от стаята, предполагам, за да вземе фотоапарата.

Беше ред на Уолинг да се изправи. Тя се запъти към коридора, който водеше към спалните.

— Рейчъл, не пипай нищо — каза Бош. — Повикал съм група от криминалистиката.

Тя му махна с ръка и се отдалечи по коридора. Бренър се върна в хола и каза:

— Обявих колата за издирване.

— Какво стана после с двамата мъже, госпожо Кент? — отново поде разпита Хари.

— Ами… завързаха ме по оня ужасен начин и ми запушиха устата с една от вратовръзките на мъжа ми. И след като единият се върна с фотоапарата, другият ме снима, както лежах на леглото.

Бош забеляза изгарящото унижение, изписано на лицето й.

— Снима ли ви?

— Да. И това е всичко. После излязоха от спалнята. Преди това оня, дето говореше английски, се наведе към мен и прошепна, че мъжът ми щял да дойде да ме освободи. И си тръгна.

Настъпи дълго мълчание. Накрая Хари продължи:

— След като излязоха от спалнята, веднага ли напуснаха къщата?

Жената поклати глава.

— Известно време ги чувах да разговарят, после чух вратата на гаража. Тя кънти като земетресение в стаите. Усетих я два пъти — като се отваряше и затваряше. И реших, че са си отишли.