Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

Масово подозираха обаче, че ФБР държи полицията на тъмно. За да скрие своя провал и да оправдае и поста си, и изобщо съществуването на Службата, капитан Хадли беше започнал да организира грандиозни пресконференции и да се появява с облечените си в черни униформи хора на исяко местопрестъпление, където имаше и най-далечна вероятност за терористична връзка. Една преобърната цистерна на Холивудската магистрала събра цялата СВС, докато не се установи, че цистерната е превозвала мляко. Убийството на равин н една уестудска синагога предизвика същата реакция, докато не се оказа, че престъплението е резултат от любовен триъгълник.

И така нататък. След четвъртия подобен случай редовите ченгета кръстиха капитана Дон Фишека. Ала той запази поста си благодарение на тънкото политическо було, покриващо назначението му. Според последния слух, който беше чул Бош, Хадли пратил всички от Службата в полицейската академия да тренират тактика на бойни действия в градски условия.

— Не знам за Хадли — отвърна Гандъл. — Сигурно ще съобщят и на него. Ще започна с моя капитан и той ще уведоми когото трябва. Ама това не е твоя грижа, Хари. Ти си върши работата и не мисли за Хадли. Хората, от които трябва да се пазиш, са феберейците.

— Ясно.

— Не забравяй, с тях винаги трябва да си нащрек, когато започнат да ти говорят точно каквото искаш да чуеш.

Детективът кимна. Този съвет отразяваше добрата стара традиция на ЛАПУ да не се доверява на ФБР. И естествено същата традиция спазваха феберейците, които никога не се доверяваха на ченгетата. Тъкмо затова съществуваше СВС.

Върна се в къщата. Уолинг разговаряше по мобифона си. Освен това в хола стоеше непознат мъж, висок, около четирийсет и пет годишен; излъчваше типичната феберейска самоувереност, с която Хари многократно се беше сблъсквал.

— Вие трябва да сте детектив Бош — каза непознатият. — Джак Бренър. Рейчъл ми е партньорка.

Ръкуваха се. Сведението, че Рейчъл му била партньорка, на пръв поглед изглеждаше маловажно, ала всъщност говореше много. В тези думи се долавяше нещо собственическо. Бренър искаше да каже, че е главният партньор, независимо дали Рейчъл споделя това мнение.

— А, вие вече се запознахте.

Хари се обърна. Уолинг беше изключила телефона си.

— Извинявай, трябваше да докладвам на дежурния специален агент. Той реши да включи в разследването цялото Тактическо разузнаване. Праща три групи да обиколят болниците, за да видим дали днес Кент е ходил в някоя гореща лаборатория.

— Предполагам, че „гореща“ е оная лаборатория, в която съхраняват радиоактивни вещества, прав ли съм? — осведоми се Бош.

— Да. Кент е имал достъп до почти всички такива в окръга. Трябва да установим дали днес е бил и някоя от тях.

Детективът разбираше, че може би е в състояние да ограничи търсенето само до една болница, гинекологичната клиника „Сейнт Агата“. В момента на убийството Кент беше носил този бадж. Уолинг и Бренър не го знаеха, но Бош реши засега да не им казва. Усещаше, че следствието се изплъзва от ръцете му, и искаше да запази в тайна навярно единствената вътрешна информация, с която все още разполагаше.

— Ами Управлението? — попита той.

— Управлението ли? — изпреварвайки партньорката си, попита Бренър. — Искаш да кажеш, ти, нали, Бош? Това ли питаш?

— Да, точно това. Каква ще е моята роля в случая? Агентът разпери ръце, сякаш за да декларира откритост.

— Не бой се, вътре си. Оставаш с нас до края. И кимна, като че ли това обещание означаваше нещо.

— Добре — рече Бош. — Точно това исках да чуя. И погледна Уолинг за потвърждение на думите на партньора й. Тя обаче извърна очи.

Алиша Кент най-после излезе от Ф спалнята. Беше с вчесана коса и измито лице, ала носеше само белия халат. Оказа се, че е невероятно привлекателна. Дребна, мургава и някак екзотична. Той предположи, че приетото от съпруга й фамилно име скрива произход от далечна страна. Черната й коса лъщеше и обрамчваше овално лице, едновременно красиво и печално.

Бренър се представи. Жената изглеждаше замаяна от случилото се и не даде знак, че го познава, както си беше спомнила Уолинг. Агентът й каза да седне на дивана.

— Къде е мъжът ми? — попита Алиша Кент. Гласът й вече звучеше по-твърдо и спокойно. — Искам да знам какво става.

Рейчъл се настани до нея, готова да я утешава, ако се наложи. Бренър зае стола до камината. Бош остана прав. Не обичаше да седи удобно, когато съобщава такива новини.