Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

Бренър го погледна навъсено.

— Ще трябва да попитаме специалисти, но предполагам, че е предостатъчно. Ако някой иска да Прати послание, ще го чуем високо и ясно.

Хари ненадейно се сети за нещо, което не се вписваше в известните им факти.

— Чакай малко. Дозиметричните пръстени на Стенли Кент не показваха облъчване. Как може да е изнесъл целия тоя цезий оттук и предупредителните устройства да не са светнали като коледна елха?

Бренър отхвърли въпроса с поклащане на глава.

— Явно е използвал прасе.

— Какво?!

— Прасе. Така наричат устройството за пренасяне на радиоактивни вещества. Общо взето, прилича на оловна кофа за миене на подове с колелца. Изолирана отгоре естествено. Тежка е, ниска — като прасе. Затова й викат така.

— И е можел да влезе и да излезе с такова нещо просто ей така?

Агентът посочи дневника на бюрото.

— Междуболничният трансфер на радиоактивни източници за лечение на рак е нещо обичайно. Той се е разписал за една единица, обаче е изнесъл всичките. Това е необичайното, ама кой ще вземе да отваря прасето и да проверява?!

Бош си спомни вдлъбнатините върху килимчето на дъното в багажника на поршето. В колата беше пренасяно нещо тежко, което после е било извадено. Вече знаеше какво е. За пореден път се потвърждаваше най-лошият сценарий.

Той поклати глава и Бренър взе жеста му за оценка на сигурността в лабораторията.

— Ще ти кажа нещо. Преди миналата година да дойдем тук и да повишим нивото на сигурността, всеки с бяла лекарска престилка можеше спокойно да влезе в хранилището и да си вземе каквото му трябва. Охраната им не струваше нищо.

— Нямах предвид сигурността. Всъщност…

— Трябва да се обадя по телефона — прекъсна го Бренър.

Извади мобифона си и се отдалечи. Детективът реши да използва момента за същото. Измъкна джиесема от джоба си, намери свободно ъгълче и позвъни на партньора си.

— Аз съм, Игнасио. Само проверявам как са нещата.

— Викай ми Иги, Хари. Какво става при теб?

— Нищо хубаво. Кент е изпразнил хранилището. Липсва всичкият цезий.

— Майтапиш ли се? Това е веществото, дето каза, че можело да се използва за мръсна бомба, нали?

— Точно така. И изглежда, че е изнесъл достатъчно количество за тая цел. Още ли си на местопрестъплението?

— Да. Виж, намерих тук едно хлапе, дето може да се окаже свидетел.

— Какво значи „може да се окаже свидетел“? Какво е хлапето, съсед ли?

— Не, историята си е направо шантава. Нали я знаеш оная къща, дето твърдят, че била на Мадона?

— Да.

— Ами да, била е нейна, ама вече не е. Отидох там да почукам на вратата и човекът, който сега живее там, вика, че не бил видял и чул нищо — същото като във всички други къщи. Както и да е, тъкмо си тръгвам, когато скивам тоя пич да се крие зад големите дървета в саксии на двора. Насочвам патлака си към него и викам подкрепление, нали разбираш, мислех си, че може да е убиецът от площадката. Да, ама не. Оказа се, че е хлапе — двайсетинагодишен, току-що слиза от рейса от Канада — и смята, че Мадона още живее в къщата. Има карта с адресите на звездите, в която е показано, че тя живее тук, и той искал да я види или нещо такова. Та затова прескочил оградата.

— Видял ли е убийството?

— Твърди, че нито е видял, нито е чул нещо, ама не знам, Хари. Мисля си, че може да е дебнел на двора на Мадона, когато се е случила нашата история на площадката. После се скрива и чака всичко да утихне. Само че аз го открих преди това.

Нещо в разказа убягваше на Бош.

— Защо му е да се крие? Защо просто не си е плюл на петите? Ние открихме трупа цели три часа след убийството.

— Да бе, знам. Тоя момент не се връзва. Може просто да го е било шубе или пък си е помислил, че ако го видят наблизо, може да го заподозрат или нещо от тоя род.

Хари кимна. Имаше такава вероятност.

— Задържа ли го за проникване в чужда собственост?

— Да. Разговарях с човека, който е купил имота от Мадона, и той ще ни съдейства. Ще предяви обвинение, ако му кажем. Така че не се бой, можем да го задържим и да го обработим.

— Добре. Закарай го в центъра, в някоя от стаите за разпит, и почни да го загряваш.

— Дадено, Хари.

— А, Игнасио, и не казвай на никой за цезия.

— Ясно. Няма.

Бош затвори, преди Ферас за пореден път да му предложи да го нарича Иги. После се заслуша в разговора на Бренър. Събеседникът му очевидно не беше Уолинг. Държеше се почтително — явно приказваше с някой шеф.

— Според дневника на пропуска в седем часа. Това значи, че предаването на площадката е станало към осем, така че в момента става дума за преднина от шест и половина часа.