Майкъл Конъли - Хорът на забравените гласове

И без да дочака отговор, се обърна и тръгна към една маса. Бош го последва. Ървинг все още ходеше с обръсната до блясък глава. Мускулестата му долна челюст бе най-специфичната особеност на лицето му. Седна изпънат, като че ли е глътнал бастун. И заговори едва след като Бош се настани срещу него. Любезността отново се бе върнала в гласа му.

— Исках само да ви поздравя с добре дошъл отново в управлението — каза той.

И се усмихна като акула. Преди да отговори, Бош се поколеба като човек, прескачащ капак на пода.

— Радвам се, че се връщам, господин началник.

— Отдел „Неприключени следствия“. Смятам, че това е подходящо място за човек с вашите способности.

Хари отпи глътка от парещото си кафе. Не знаеше дали Ървинг му прави комплимент, или го обижда. Искаше му се да си тръгне.

— Е, ще видим — отвърна той. — Надявам се. Струва ми се, че е по-добре…

Ървинг широко разтвори длани, сякаш показваше, че не крие нищо.

— Това е всичко. Можете да си вървите. Исках само да ви поздравя за завръщането. И да ви благодаря.

Бош се поколеба, но после се хвана на въдицата.

— За какво да ми благодарите?

— Задето ме възраждате в това управление.

Хари поклати глава и учудено се усмихна.

— Не разбирам. Как ще стане тая работа? Искам да кажа, сега сте в пристройката на Градския съвет, нали така? В Службата за стратегическо планиране или нещо подобно. Доколкото чух, трябва да си оставяте пистолета вкъщи.

Ървинг скръсти ръце върху масата и се наведе към Бош. Всякаква престорена любезност се изпари. Той заговори напрегнато, ала тихо.

— Да, там съм. Обаче ви гарантирам, че няма да е задълго. Не и след като в управлението връщат такива като вас.

После се отпусна назад и също толкова бързо възприе нехаен вид.

— Знаете ли какъв сте вие, Бош? Вие сте регенерат. Тоя нов началник обича да поставя регенерати на колата. Обаче знаете ли какво става с регенерата? Разпада се по шевовете. От триенето и топлината — идват му прекалено много. Разпада се и какво се случва? Пука се. И колата се отклонява от пътя.

Той мълчаливо кимна и остави Бош да смели думите му.

— Разбирате ли, Бош, вие сте моят билет. Ще се издъните — моля да ме извините за думата. Винаги сте го правили. Такъв сте по природа. Гарантирам ви. И когато се издъните, нашият знаменит нов началник ще се издъни, задето е сложил такъв евтин регенерат на колата ни.

Ървинг се усмихна. Бош си помисли, че му трябва само златна обеца, за да е пълен образът.

— И когато той падне, моите акции ще се вдигнат. Аз съм търпелив човек. Чакал съм над четирийсет години в това управление. Мога да почакам още.

Бош също зачака, но това бе всичко. Ървинг му кимна, стана, бързо се обърна и си тръгна. Гърлото на Хари се стегна от гняв. Той погледна двете чаши в ръцете си и се почувства като идиот — да седи като послушно момче за всичко, докато Ървинг се гаври с него. Стана и хвърли кафетата в кошчето за боклук. Когато се върнеше в стая 503, щеше да каже на Джийн Норд сама да си вземе кафе.

Все още с неприятното чувство от срещата с Ървинг, Бош взе останалата част от следствените материали и седна на бюрото. Реши, че най-добрият начин да забрави за опасността, която представляваше заместник-началникът, е отново да се потопи в работа. В папката бяха останали второстепенни доклади и справки, неща, които следователите винаги събираха в края на делата, сведения, които Бош наричаше „ключове“, защото често изглеждаха несвързани помежду си, ала можеха да „отключат“ случая, когато детективът ги погледнеше под правилния ъгъл или ги свържеше в определен ред.

Първо имаше лабораторна справка, според която анализите не бяха успели да определят точно колко време е било в оръжието на убийството парченцето кожа. То било запазено за бъдещи сравнения, но авторът на доклада не можел да каже дали кръвта е останала в пистолета по време на убийството — никой не можел да е сигурен. Той обаче бил готов Да свидетелства, че кръвта е останала в колта „около или по време на убийството“.

Бош знаеше, че това е ключов доклад от гледна точка на повдигането на обвинение срещу Роланд Маки — можеше да даде на Маки възможност да изгради защитата си върху тезата, че е притежавал оръжието преди, но не и по време на убийството. Щеше да е рискован ход да признае, че оръжието на убийството е негово, но ДНК съответствието предполагаше, че най-вероятно ще направи този ход. След като науката не можеше да посочи точно кога са останали в пистолета кръвта и тъканта, Бош виждаше зейнала дупка в обвинението на прокуратурата. И защитата спокойно можеше да се провре през нея. За пореден път усети, че джакпотът им се изплъзва. Науката едновременно дава и взима. Имаха нужда от още.