Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Единствен старши тук е старшият офицер!

Като посещаваше братовчед си Даниил Плазовски и навестяваше рюриковския свещеник за размяна на лекции, мичман Панафидин отдавна беше станал свой човек в каюткомпанията на „Рюрик“, украсена с огромна клетка за птици, които образуваха едно сладкопойно семейство. Старши офицер на „Рюрик“ беше Николай Николаевич Хлодовски. Много неща у този лейтенант с пушкиновски бакенбарди изглеждаха загадъчни. Хлодовски още не беше оздравял след дуел заради една вдовица… Панафидин каза на своя роднина: — Вероятно заради този дуел е заседнал в лейтенантския чин… Какво мислиш, Даня?

Плазовски въртеше с пръсти шнурчето на пенснето си.

— Николай Николаевич е… заточеник! Не ти ли е ясно? Е, нали има хора, които биват изпращани на заточение в мразовитата Якутия или на Сахалин, а Хлодовски е заточен на крайцерите във Владивосток.

— Господи, че за какво?

— Той би трябвало да седи в някой кабинет на Адмиралтейството, мислейки за съдбите на флота, а го държат на „Рюрик“, за да не пречи на завистниците да мислят другояче. Той е роден теоретик на ескадрения бой, който след някоя и друга година би могъл да замени Степан Осипович Макаров… Ти се вглеждай внимателно в него, това е трагична личност!

— Нима?

— Да, да. Именно трагична…

Тогава на крайцерите още не се знаеше, че на младини Хлодовски е бил замесен в революционна агитация; че в най-ранната им младост ги е свързвала дружба с лейтенант П. П. Шмид. Въпреки това Николай Николаевич си оставаше почитател на Екатерина II:

— Ако ме попитат кого искам да възкреся от царството на мъртвите, бих извадил от ковчега Екатерина Велика, при която руският флот представлявал много важен инструмент в международната политика. Тази дама, да й бъдат простени женските грехове, е разбирала значението на корабите, както един хирург оценява значението на скалпела. За съжаление днес нашият флот се изроди в преследване на чистота и казармена дисциплина…

Хлодовски доказваше по високите инстанции несъвършенствата в тактиката на ескадрения бой, сам беше автор на нова тактика, изнасяше публични лекции в Петербург, пишеше брошури, нервничеше от проявите на неразбиране, но всичко беше… като че говориш на стена! Проваляха го. Катедрата по военноморски дисциплини в академията отхвърляше неговите прогнози. Умишлено го превърнаха от теоретик на морската война в практик на корабната служба. Панафидин си спомняше как веднъж мичман Шчепотиев заяви пред събраните офицери, че „техниката няма нищо общо, войната се печели от хората!“.

— Извинете — отговори му Хлодовски, — ако при японците крайцерите са с по-добри машини, моите огняри, даже и златни да са, все едно — няма да вдигнат толкова възла, колкото са нужни за победата. В съвременната морска война много неща зависят именно от бронята и калибъра, даже от качеството на горивото…

Естествено, Николай Николаевич отдавна бе забелязал богатирския мичман, който честичко се появяваше на неговата маса. Веднъж сам спря Панафидин на палубата на „Рюрик“, която винаги го поразяваше със своята безлюдност — можеш и футбол да играеш на нея:

— Виждате ли? Цялата артилерия е скрита в бордовите каземати 3 3 Каземат — бронирано помещение на борда на кораба, в което е разположено оръдие. — Бел. прев. , както във времената на Нелсън и Ушаков… Бронята е твърде слаба. Ръцете са в железни ръкавици, а тялото е останало голо. Чувах — попита неочаквано Хлодовски, — че искате да замените съвсем новия „Богатир“ с нашия мастит „Рюрик“?

Панафидин му разказа за отношенията си със Стеман.

— Напразно! — отговори Хлодовски. — Александър Фьодорович е добър и подготвен офицер. Жалко, че не се разбирате с него.

Огорчен, мичманът се връщаше на своя „Богатир“, но му се искаше да остане на „Рюрик“… Той почувствува лека тъга: „Ех, крайцери, крайцери! Кой ли ви е измислил?“

Като ги погледнеш отвън — всичко е строго, непристъпно, студено, даже има нещо зловещо. И ти се струва, че там хората вечно са в синини от постоянното блъскане с лакти и колена по железните ъгли и изпъкналата броня — всичко реже като острие на брадва. Но щом слезеш долу, ласкаво те обгръща уютната топлина на човешко жилище, учудва те изобилието на светлина, унасят те почти музикалните звуци на мотори и елеватори. Свикваш да заспиваш под бойкото тракане на люкове и трапове и с тревога се събуждаш от внезапната тишина, защото тишината е несвойствена за корабите.