Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Крайцерите са получили названието си от немската дума „кройц“ (кръст). Тяхната задача е да кръстосват с маршрутите си обширните водни пространства, проследявайки жертвата си. Те са храбри партизани в морската война, създадени да всяват паника и смут в дълбокия тил на противника. За сметка на по-слабата си бордова броня крайцерите на Русия притежаваха несрещана в друг флот на света способност да се откъсват за дълго от своите брегове, без да усещат умора, без да познават трагичното изчерпване на бункери, погреби и складове за провизии…

Когато „Рюрик“ се появи на бял свят, кралска Англия реагира нервно, започвайки бързо строителството на своите крайцери от типа „Поверфул“, като рязко увеличи тяхната скорост, бронирания им пояс и артилерията. Това беше нещо като политически демарш на Уайтхол, предизвикан от засилването на Русия на океанските комуникации. Впрочем английските експерти скоро се успокоиха, като успокоиха и своите съюзници, японските адмирали:

— Напразно избързахме със строежа на „Поверфул“. Достатъчни са няколко попадения върху батарейната палуба на „Рюрик“, и смерчът от шрапнели ще покоси половината оръдейни разчети. Несигурната изкуствена тяга в котлите накара русите да поставят върху крайцерите си по три и даже по четири комина. При добри попадения комините ще отидат по дяволите, скоростта на крайцерите рязко ще намалее и те ще се превърнат в беззащитни мишени…

„Рюрик“ се е „родил“ през 1892 година и като „млад“ е смятан за най-добрия крайцер в света. Но годините и бясната надпревара на капиталистическите държави във въоръженията си казаха думата. Той се включваше в борбата с най-новите крайцери от новата епоха вече обезсилен, остарял. Но именно той, някога гордият красавец, е запазен за нас, увековечен даже и в най-новите енциклопедии. А такава чест се оказва не на всеки кораб.

Биографията на „Рюрик“ все още не беше написана…

Слънчевата светлина ярко се разпиляваше в неговите илюминатори и зарадвани от топлината и светлината, птиците огласяха крайцера с песните си.

„Богатир“ се сдоби с друга жива твар. В Шчечин немците го снабдиха с дървеници, а в Сингапур при зареждането с австралийски въглища на крайцера попаднаха навити на кълбо отровни змии, които сетне огнярите убиваха в бункерите с гореща пара под високо налягане.

От четирите крайцера на Владивосток „Богатир“ бе най-новият. Бордовете му бяха обшити с никелова стомана; 24 оръдия и 6 минни апарата го превръщаха в мощен юмрук, способен да сломи всяка противникова съпротива. Капитан първи ранг Стеман можеше да се гордее, че му е поверена толкова страшна бойна машина…

— Катерът е до трапа!

Описал дъга върху вечерния рейд, катерът беше докарал Александър Фьодорович до трапа при левия борд на „Рюрик“. Щом той се появи, музикантите, вирнали тръби към притъмняващите небеса, изпълниха сигнала „Захождане“, а барабанчиците удариха припряна дроб.

Вахтеният началник приветствува Стеман:

— Имам чест! Мичман Плазовски. Евгений Александрович си е в салона и ви очаква.

Капитан първи ранг Трусов посрещна свойски командира на „Богатир“ — макар и облечен в мундир, си беше позволил да даде почивка на краката си в домашните пантофи.

— Здравей, Саня, сядай. Ще пийнем ли?

— Не възразявам… Слушай, Женя, що за странен човек е твоят мичман, който ме посрещна край трапа?

На гърдите му има сиамски орден „Белият слон“ и ня-каква академична значка.

— Това е значка от Юридическото училище. На Пла-зовски са му предричали блестяща кариера в Министерството на правосъдието, но той взел като частен уче-ник изпитите за Морското училище и ето… Както виждаш, направил е впечатление даже на сиамския крал със своя интелект и с пенснето си на чеховски герой.

На масата се появи уиски с японски етикет.

— Впрочем Даниил Антонович Плазовски е братовчед на твоя мичман Панафидин, който вече е ходил при Райценщайн с рапорт за прехвърляне от „Богатир“… при мен, на „Рюрик“!

За Стеман това известие беше неприятно:

— Омръзнал ми е със своята музика. Мисля, че един роял в каюткомпанията е напълно достатъчен за изпълнение на химна. В края на краищата, без да жаля пари, купих на екипажа грамофон. Една плоча, изработена от американски каучук, струва рубла и половина…

Трусов заби тирбушона в тапата на японската бутилка.

— Извинявай, Саня — каза той на Стеман. — Но на мен ми се струва, че в основата на вашия конфликт стои съсловната разлика. Панафидин произхожда от стара дворянска фамилия, а ти… кой си ти? Син на ветеринар от Кронщат, който цял живот е правил клизми на застаряващи болонки, принадлежащи на адмиралските вдовици. Именно тези вдовици са ти осигурили всесилна протекция за постъпване в Морското училище на негово величество.