Конфуций - Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)

Учителят рече:

Думите на мъдрия Фа Ю трябва да ни разтърсят, но по-важното е, че те трябва да променят нашето поведение. Думите на Хзю-ан Чу трябва да ни завладеят, но по-важното е да ги превърнеш в дела. За тези обаче, които ги признават, без да ги осъществят на дело, или тези, които биват разтърсвани, без да се променят — за тях нищо не мога да направя. IX, 23

По-добре би ми било, ако можех да не говоря.

Тзе-кунг попита:

Ако нашият Учител не говори, какво бихме предали ние, малките, от него на другите?

Учителят рече:

Небето също не говори и въпреки това четирите годишни времена поемат своя път. VIII, 19

Учителят рече:

Йен Хюи не ми бе в помощ; той прие всичко, каквото казах, без да ми възрази. XI, 3

Княз А й попита кой от учениците особено обича ученето. Учителят му отговори:

Йен Хюи бе такъв. Той много обичаше ученето. Никога не стоварваше лошото си настроение върху невинни хора, а и никога не си позволяваше други да страдат заради неговите недостатъци. За съжаление, небето му отреди твърде кратък живот и той почина преди своето съвършенство. Сега вече няма никой, поне не съм чувал за някого, който така да е обичал ученето като него. VI, 2

Учителят рече:

Мога цял ден да говоря на Йен Хюи, без той да изрази друго мнение. Би могло да го считат за глупав. Но следя ли поведението му, докато не е до мен, намирам, че той осъществява на дело всичко, на което съм го учил. Не. Хюи не е глупав. II, 9

Учителят попита в разговор с Ю:

Кой според тебе е по-добър, ти или Хюи?

Той отвърна:

Не смея да се сравня с Хюи, защото на Хюи е достатъчно да чуе една десета, за да разбере цялото. Но аз, когато чуя само една част, не разбирам повече от две части.

Учителят рече:

Ти не си му равен, ти и аз — ние не сме равни на него. V, 8

Веднъж, когато Йен Хюи и Тзе-лу бяха заедно с Учителя, той рече:

Нека всеки от вас ми каже своите желания.

Тзе-лу каза:

Аз искам да имам кола и коне, одежди и скъпи кожи. Бих ги разделил после с приятелите си, но не бих се сърдил, ако ми ги върнат износени.

Йен Хюи:

Никога не искам да се хваля с добрите си качества и да вдигам шум около помощта, която оказвам на други.

Тзе-лу каза:

Това, което аз бих искал да чуя, са желанията на Учителя.

Учителят рече:

Да проявяваш отзивчивост спрямо старите, вярност към приятелите и разбиране към младите. V, 25

Когато Йен Хюи почина, Учителят каза:

Небето ме напусна. XI, 8

Ученикът Юан Янг се протегна в прозявка, докато чакаше Учителя. Учителят рече:

Тези, които на младини не показват респект пред старите, нищо добро не постигат. А само да продължаваш да живееш, да ставаш все по-стар и по-стар, означава да бъдеш безполезно бреме. И го удари с тоягата си по пищяла. XIV, 46

Учителят рече:

Уважавайте младите! Как искате да знаете дали някога те няма да бъдат такива, каквито сте вие сега? Ако един мъж е стигнал четиридесетте или петдесетте и още с нищо не се е прочул, той едва ли заслужава особено внимание. IX, 22

От много неща се отричал Учителят: Нищо не приемал за дадено, никога не държал на правотата си, никога не бил своенравен, никога егоистичен. IX, 4

Учителят никога не е говорил за предзнаменования, геройства, природни сили или зли духове. VII, 20

В свободните си часове Учителят бил непринуден, а изразът на лицето му — жизнерадостен и свеж. VII, 4

Природата на Учителя бе добродушна, но решителна, строга, но без острота, вежлива, но непринудена. VII, 37

Веднъж, когато изгоряла конюшнята, той след завръщането си от княжеския двор попитал:

Има ли ранени?

Загубата на конете прежалил. X, 12

Учителят рече:

Приятели мои, знам, вие мислите, че крия нещо от вас. Но няма нищо, което да държа в тайна от вас. Аз не предприемам нищо, за което предварително да не съм се съветвал с вас, приятели мои. Ако беше иначе, аз нямаше да бъда такъв, какъвто съм. VII, 23

Учителят рече:

Ако става дума за сериозен стремеж, мисля, че няма защо да се страхувам от сравнението с други. Що се отнася до утвърждаването ми като Благороден в ежедневния живот, то никога не съм имал възможността да покажа на какво съм способен. VII, 32

Някой попита в разговор с Учителя Кунг:

Как е възможно ти да не си на държавна служба?

Учителят рече:

В „Шу-чинг“ се казва: „Дръж се правилно като син и брат. Така даваш своя принос за държавното управление“. Има служби, които са съвсем различни от това, което обикновено се разбира под „държавна служба“. II, 21