Учителят рече:
Ако някой можеше да ми даде служба, дори за една година! Много бих могъл да направя. За три години, общо взето, бих въвел ред. XIII, 10
Истината е, че никой не ме познава — каза Учителят.
Тзе-кунг попита:
Как така не си станал известен?
Учителят рече:
Аз не обвинявам небето и не упреквам хората. Но каквото те научат тук долу, се отразява там горе. Може би в крайна сметка съм известен ако не тук, то в небесата. XIV, 37
Не мога да се надявам, че ще срещна божествено същество, най-много да е някой Благороден. Не мога да се надявам, че ще срещна човек без недостатъци, най-много да е някой с твърди принципи. Където и да погледна, виждам едно нищо, което се прави на нещо повече; празнота, която се представя за пълнота; липса, която минава за изобилие. Дори човек с твърди принципи не можеш лесно откри. VII, 25
Напразно съм търсил един единствен човек, който да е в състояние да открие своите собствени недостатъци и сам да пробуди съвестта си. V, 26
Учителят рече:
Най-добре е ла се оттеглиш от времето си; на второ място — от страната си; после — от нечий поглед, а накрая — от нечия дума. XIV, 39
Веднъж, когато Учителят се разболял, Тзе-лу го помолил за позволение да извърши ритуалите на изкуплението. Учителят, попитал:
Нима има такова нещо?
Тзе-лу му отвърнал:
Да, в погребалните песни се казва: „Ние извършихме ритуалите на изкуплението за теб, като призовавахме небесните духове горе и земните духове долу“.
В отговор Учителят рекъл:
Моето изкупление отдавна е започнало. VII, 34
Учителят рече:
Фениксът не идва, реката не дава знак. Свършено е с мен! IX, 8
Който не открива волята на небето, не е Благороден. Който не познава ритуалите и формите не може да стъпи на здрава основа. Който не разбира смисъла на думите, не може да разбира хората. А който не разбира хората, той не е Благороден. XX, 3
Благородният мисли при всяко свое намерение за добрия път, а не как би могъл да спечели, за да поддържа живота си. И за селянина има времена, когато гладува. Успехът от ученето може веднъж да бъде високо възнаграждение. Но Благородният мисли само за въздействието на добрия път. Беднотията не го засяга. XV, 31
Ученикът Юан Зе попита:
Какво представляват угризенията?
Учителят рече:
Щом една страна се управлява според добрия път, Благородният може да приема възнаграждения. Когато обаче една страна не се управлява в съответствие с добрия път, той при възнаграждения изпитва угризения на съвестта. XVI, 1
Учителят рече:
Когато в една страна цари добрия път, бъдете смели в думи и дела. Когато обаче той не цари, бъдете смели само в делата, но въздържани в думите! XIV, 4
Целта на Благородния е да бъде човек с характер. Обикновеният човек мисли за имота си. Там, където Благородният мисли за наказание, обикновеният мисли за бягство. IV, 11
Учителят рече:
Който властва със силата на своята личност, е като полярната звезда, която неизменно остава на мястото си в едно и също положение, докато малките звезди й отдават почит. II, 1
Учителят рече:
Образованият, който иска да следва добрия път, а се срамува от лоша дреха и проста храна, не заслужава човек да се съветва с него и да слуша мнението му. IV, 9
За едного Учителят каза:
Той може да изложи в разговор здрави виждания; но дали действително е Благороден, или просто си придава важност, не може да се каже лесно. XI, 20
Благородният Чи Канг-тзе попита Учителя Кунг за управата, като каза:
Нека приемем, че бих убил тези, които не следват добрия път, и бих подкрепял само онези, които го спазват. Какво би казал за това?
Учителят отвърна:
Ти си поставен да управляваш, а не, за да убиваш. Ако искаш доброто, народът скоро ще стане добър; същественото у Благородния е като вятъра. Същественото у обикновения човек е като тревата. Когато вее вятърът, тя няма друг избор, освен да се прегъне. XII, 19
Учителят рече:
Надделява ли суровата сила на природата над образоваността, резултатът е всеобща първобитност. Надделява ли образоваността, резултатът е педантичността на писаря. Само правилното съчетание на природна сила и образованост създава Благородния. VI, 16
Учителят рече:
Благородният не е инструмент за всекиго. II, 12
Канцлерът попита Тзе-кунг:
Твоят учител божествен светец ли е? Ако той е божествен, то как става така, че притежава толкова много практически умения?
Читать дальше