Конфуций - Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)

Тзе-кунг отговори:

Небето е определило него да стане светец; но е също така правилно, че притежава много практически умения.

Когато Учителят чу това, рече:

Канцлерът е прав, като казва това за мен; на младини живеех в скромни условия. Затова имам много практически умения, що се отнася до ежедневния живот. Но в полза ли е на Благородния да притежава много практически умения? Не, той от нито едно не се нуждае. IX, 6

Фан Чи помоли Учителя да го учи на земеделие. Учителят рече:

По-добре би направил, ако попиташ някой опитен селянин.

Той помоли да бъде обучаван в градинарство. Учителят рече:

По-добре би направил, ако отидеш при някой стар градинар.

Когато Фаи Чи си отиде, Учителят рече:

Фан Чи не е Благороден. Ако високопоставените следят за ритуалите и формите, никой от народа няма да посмее да бъде непослушен. Ако те са верни и порядъчни, никой от народа няма да посмее да се отклони от истината. Ако един Благороден е такъв, отвсякъде хората с децата на гърба ще се тълпят около него. За какво му е да се занимава със земеделие? XIII, 4

Учителят рече:

Три са пътищата на истински Благородния. Аз по нито един от тях не стигнах далеч. Защото, който наистина е добър, никога не е нещастен; който наистина е мъдър, никога не е смутен; който наистина е храбър, никога не изпитва страх.

Тзе-кунг възкликна:

Учителю, това е твоят собствен път. XIV, 30

Тзе-лу попита за качествата на истински благородния. Учителят рече:

Той се възпитава във всичко, което върши, да бъде старателен.

Тзе-лу попита:

Не може ли да стигне по-далеч?

Учителят рече:

Той може да стигне дотам, че да облекчи съдбата на цял народ. Тогава дори Яо или Шун не биха могли да го корят. XIV, 45

Благородният трябва да се пази от три неща: На младини трябва да се пази от сладострастието, докато кръвта и жизнените му сокове се успокоят. Щом стигне разцвета на годините си, а кръвта и жизнените му сокове окончателно са се уравновесили, трябва да се пази от разпри. Щом остарее и жизнените му сокове започнат да отмаляват, трябва да се пази от скъперничество. XVI, 7

Благородният трябва да се бои от три неща: От волята на небето, от великите мъже и от думите на божествените мъдреци. Малкият човек не познава волята на небето, затова се надсмива на божествените мъдреци. XIV, 8

Тзе-кунг каза:

Сигурно има нещо, което Благородният мрази.

Учителят рече:

Да. И той изпитва омраза. Той мрази тези, които определят какво заслужава ненавист у другите. Той мрази тези, които живеят на ниско равнище и сквернят онези, които стоят над тях. Той мрази тези, които се възхищават от храбри дела, а пренебрегват ритуалите и формите. Той мрази тези, които са делови и предприемчиви, но са избухливи по природа. Аз мисля, че има неща, които и вие мразите.

Тзе-кунг каза:

Аз мразя тези, които приемат хитростта за мъдрост, неподчинението за храброст, бръщолевенията за истина. XVII, 24

Учителят Кунг рече:

Три грешки съществуват в общуването с Благородния: да говориш, без да си приканен

— това подсказва, че си дързък и натрапчив по природа; да не говориш, когато те приканват

— това значи потайност; да говориш, без да следиш лицето на другия — това значи да си сляп. XVI, 6

Благородният не трябва да седи на черга, която не е постлана порядъчно. X, 9

Учителят рече:

Благородният си дава толкова труд, за да разкрие що е правда, колкото обикновеният човек, за да открие кое носи печалба. IV, 16

Благородният строи върху това, що е право; той приема ритуалите и формите като насока, за да осъществи онова, което е право. Той знае мярата в своите намерения и е упорит в осъществяването им. Такъв е истински Благородният. XV, 17

Учителят рече:

Ако Благородният е ненадежден, ще загуби уважението на стоящите под него; той няма и да има повече здрава почва за собственото си възпитание. Той най-напред и най-вече трябва да се научи да се отнася лоялно към стоящите под него, да спазва обещанията си и да не се сприятелява с тези, които не са от неговия сой. Ако той намира, че е допуснал грешка, не бива да се страхува от това, че трябва да я признае и да поправи поведението си. I, 8

Благородният никога не яде до пресищане; в дома си не изисква удобства; в работата си е прилежен и предпазлив в изказванията си; той общува с тези, които следват добрия път, и с това отстранява недостатъците си. За такъв човек може наистина да се каже, че има усет към ученето. I, 14