Конфуций - Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)

Той отвърна:

Наистина, това си мислех.

Учителят рече:

Не, аз имам нишка, на която нанизвам всичко. XV, 2

Учителят рече:

Тзе-лу, да те науча ли що е знание? Знание означава да разбереш, че знаеш и ако нещо не знаеш, да разбереш, че не го знаеш. Това е знание. II, 15

С хора, които действително са се издигнали над средното равнище, можеш да говориш за възвишени неща. Но е безполезно да говориш с хора под средното равнище за неща, които надвишават тяхното разбиране. VI, 19

Ако някой не си задава постоянно въпроса: „Как трябва да постъпвам в този или онзи случай?“ — то аз не мога да му помогна. XV, 15

Учителят рече:

Хора, които бързо отвръщат, но не говорят открито, които нямат задръжки, но са нечестни, простодушни, но неспособни да спазват обещания — с такива хора не искам да имам нищо общо. VIII, 16

Да изпълниш древността с живот и така ла се сдобиеш със знания — това значи да бъдеш учител. II, 11

Тзе-лу попита:

Кой е съвършен човек?

Учителят рече;

Ако някой беше толкова мъдър като служителя Тзанг-ву-хунг, толкова освободен от ламтеж като Благородния Менг-кунг-хо, толкова смел като героя Чуанг-тзе, толкова ловък като моя ученик Ян Чию и можеше да облагороди тези качества чрез следване на ритуалите и формите и чрез музиката, то бихме могли наистина да го наречем съвършен човек. Но днес вероятно не би трябвало вече да очакваме всичко това от съвършения човек. Този, който вижда възможност за печалба, но не мисли да я преследва, този, който е готов да жертва живота си, когато князът е в опасност, този, който държи на това, което е казал преди много време, когато трябва да изпълни старо обещание — такъв човек бихме могли да определим като действително съвършен. XIV, 13

Учителят рече:

Аз поучавам само този, който не може да обуздае стремежа си, само този, който кипи от желание. Ако съм изяснил на някого едната страна на въпроса, а той не се сети за другите три страни, аз се отказвам да го поучавам по-нататък. VII, 8

Учи, сякаш преследваш някого, когото не можеш да настигнеш, и за който те е страх, че можеш да го изгубиш от погледа си. VIII, 17

Който учи, а не може да си изясни нещата е загубен. Който само обхваща с поглед нещата, без да вникне в тях, е в голяма опасност. II, 15

Учителят рече:

Като започнеш от най-бедните, дори тези, които нищо по-добро не можеха да ми предложат, освен парче сушено месо, никой досега не си е отишъл от мен, без да си вземе поука. VII, 7

Трябва ли да се смятам за мъдрец? В никакъв случай. Но ако дори само един обикновен селянин дойде при мен с цялата си искреност и ме попита нещо, аз винаги съм готов да обсъдя с него въпроса с всичките му за и против, до крайния резултат. IX, 7

В селото Ху бе трудно да си размениш дума с хората. Но едно момче помоли за разговор на четири очи. Учениците бяха на различно мнение по въпроса, дали да го пуснат преди тях. Но Учителят рече:

Фактът, че го пускам отпред, още не значи, че съм одобрил това, което е вършил и ще върши. Не бива да сме прекалено придирчиви. Щом някой се пречиства, за да дойде при нас, ние трябва да го уважим. Ние не сме отговорни за това, кое го е вършил някога или ще върши после, след като си отиде. VII, 28

Учителят рече:

Такъв, който би учил три години, без да мисли за материален успех, трудно ще се намери. VIII, 12

Някога човек се е учил, за да се усъвършенства; днес се учи, за да направи впечатление на другите. XIV, 25

Тзе-лу попита:

Ако чуеш за нов принцип, трябва ли веднага да търсиш възможност да го осъществиш на дело?

Учителят рече:

Твоят баща и по-големият ти брат са още живи. Как можеш тогава ти, щом чуеш за нов принцип, да го осъществяваш на дело?

Ян Чию попити:

Ако чуеш за нов принцип, трябва ли веднага да търсиш възможност да то осъществиш на дело?

Учителят рече:

Трябва незабавно да пристъпиш към делото.

Ученикът Кунг-хзи-хуа каза:

Когато Тзе-лу попита, ти рече „Твоят баща и по-големият ти брат са още живи“. А когато Ян Чию попита, ти рече „Щом чуеш за нов принцип, осъществи го на дело“. Изненадан съм и си позволявам въпроса, кое е правилното.

Учителят рече:

Чию е ленив, затова го подтиквах; Тзе-лу е фанатик, когато става дума за дела, затова го възпирах. XI, 21

Ученикът Тзе-чанг изучаваше песен. Учителят рече:

Слушай много, но замълчи, щом става въпрос за съмнителни неща, и бъди внимателен, щом говориш за останалите, тогава рядко ще изпаднеш в неприятности. Гледай много, но отминавай това, което е опасно за гледане, и бъди предпазлив, докато се водиш по всичко останало, тогава рядко ще съжаляваш за постъпките си. Който рядко си навлича неприятности заради думите си и рядко върши нещо, което впоследствие иска да поправи, сигурно винаги ще има полза от това. II, 18