Конфуций - Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)

Връщането към духовното начало на древността, при което не се преследват материални цели, а идеални ценности, е учение, което се обръща към „малцината“, защото изисква определена духовна диспозиция и свободно време /макар Конфуций винаги да е твърдял, че всеки може да дойде при него, за да учи и да бъде поучаван/. Така неговите учения от самото начало придобиват аристократическа черта. Аристократически черти притежава и идеалният тип човек, който Конфуций се стреми да изгради — „Благородният“.

Благороден се става чрез формиране на характера и самовъзпитание по „Добрият път“. Теоретически всеки може да стане Благороден. Благородните се открояват като бели точки от масата на народа, различавайки се от нея по своето вътрешно и външно поведение, по което те самите също се разпознават непосредствено. За тях може да се говори като за духовен корпус. Много е точно сравнението между конфуцианският Благороден и английският Джентълмен. Върху съдбата на ученията на Конфуций тук не можем да се спрем подробно. Нека имаме предвид, че Китай в продължение на повече от две хилядолетия чак до началото на нашия век е бил управляван по тях. Нека също посочим, че ученията на Учителя Кунг, след като десетилетия на ред са били считани за ерес /особено по време на културната революция/, днес в Китай отново се цитират и почитат.

Събраните в този том текстове в по-голямата си част са взети от книгата „ЛУН-Ю“, което означава „Разговори“ — сборник от разговори с негови ученици и представители на обществеността. Книгата „ЛУН-Ю“ принадлежи към най-важните извори за конфуцианския мисловен свят. Състои се от стотици цитати на Конфуций, афоризми и кратки разговори, които са събрани в двадесет книги без всякакво подреждане. Въпросът, колко от тях са автентични, остава открит.

Компилацията на книгата е осъществена стотици години след смъртта на Конфуций и следователно съдържа части, писани по различно време, включително и в постконфуциански столетия. В нашата компилация съответните книги са посочени с римски числа, а подзаглавията — с арабски цифри.

Урсула фон Манголдт и Фриц Верле

Учителят рече:

Да предпочетеш добрия път пред други пътища е по-добре, отколкото само да го познаваш; с него да си щастлив е по-добре, отколкото само да го предпочетеш. Избирайте добрия път! VI, 18

Бъди с неизменна вярност, обичай учението, бъди всякога готов да пожертвуваш живота си, за да отблъснеш нападенията срещу добрия път! Не отивай в страна, тръгнала по опасни пътища. Не оставай в страна, в която господстват размирици. Когато повечето хора под небето следват добрия път, тогава излез напред; щом не е така — скрий се. Ако твоята собствена страна се намира на добрия път, ще бъде позор да си безпомощен и непознат; ако е иначе, считай за позор да си богат и почитан. VIII, 13

Навярно можеш да изведеш човека на добрия път, но не и да го принудиш да продължи по него. VIII, 9

Тзе-чанг попита за пътя на добрите хора.

Учителят рече:

Който не стъпва по следите на дедите, не може да очаква, че ще открие пътя към вътрешното, към същността. XI, 19

Тзе-кунг попита:

Какъв трябва да бъде човек, за да го наричат „добър рицар на пътя“?

Учителят рече:

Този, чиято съвест обуздава преследването на собствените цели и който като пратеник в далечни страни не позори възложените му от неговия княз поръчения — той може да бъде наречен истински рицар.

Тзе-кунг каза:

Може ли да си позволя въпроса: кой би се доближил до него?

Учителят рече:

Този, когото роднините хвалят заради детското му страхопочитание, а приятелите от село — заради уважението му към своите родители.

Тзе-кунг каза:

Може ли да си позволя още един въпрос? Кой друг би заслужил да се доближи до рицаря?

Учителят рече:

Който винаги държи на думата си, който не предприема нищо, което не може да доведе до край; такъв човек би живял при най-скромни условия, но въпреки това трябва да му отредим следващото място.

Тзе-кунг попита:

Какво би казал за тези, които сега управляват?

Учителят отвърна:

Ах, сбирщина от грабливи кариеристи; не заслужават внимание. XIII, 2

Служителят Ванг-сун-чиа попита за смисъла на израза: „По-добре да служиш на печка, отколкото на кумирските скрижали.“

Учителят рече:

Не е вярно. Този, който отправя хули срещу небето, не може повече да очаква добро от него. III, 13