Конфуций - Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)

Учителят рече:

Висок пост, заеман от хора с тесен кръгозор, ритуали и форми, извършвани без страхопочитание; скръбни обичаи, следвани без вътрешно съпричастие — това са все неща, които да гледам, не мога да понеса. III, 26

Нека в началото човек да бъде подбуждан от текстовете на песните, след това — щом стъпи на здрава основа — нека се усъвършенства чрез примера на ритуалите и формите, а накрая — чрез музиката. VIII, 8

Учителят рече:

Колко прекрасна е само силата на средния път! Че тя рядко се среща при обикновения народ, се знае открай време. I, 27

Ян Чию каза:

Твоят път ми харесва, но той изисква сили, каквито не притежавам.

Учителят рече:

Който се пресилва, рухва насред пътя. Ти обаче постави разсъдливо границата. VI, 10

Мъдрият Чи-вен-тзе винаги обмислял три пъти, преди да действа. Когато учителят чу това рече:

Два пъти би било достатъчно. V, 19

Тзе-кунг попита:

Кой е по-добър — Ши или Шанг?

Учителят рече:

Ши отива твърде далече, а Шанг не отива достатъчно далече.

Тзе-кунг каза:

Тогава Ши го превъзхожда.

Учителят рече:

Да отидеш твърде далеч, е също така лошо, както и да не отидеш достатъчно далече. XI, 15

Когато не намирам хора за общуване, които да вървят по средния път, неудържимите и прибързаните са ми по-мили, защото неудържимите все пак се налагат, а за похвала на прибързаните трябва да се каже поне това, че има неща, които те оставят недовършени. III, 21

Учителят рече:

Който не се замисля върху това, което е далеч, го заплашва близко зло. XV, 11

Учителят рече:

За това, което е минало и свършено; не се спори. Това, което е вече сторено, не се критикува; това, което отдавна принадлежи на миналото, не се съди повече. III, 21

Тзе-кунг каза:

Да предположим, че човек притежава скъпоценно бижу — трябва ли да го увие и да го пази в кутия, или трябва да се опита да получи възможно най-добрата цена за него?

Учителят рече:

Сигурно ще е по-добре да го продаде! Аз съм човек, който все чака предложения. IX, 12

Учителят рече:

Това, което е важно в живота на един човек е добродетелността. Не я ли притежава, той може да говори за късмет, ако все пак успее да се справи в живота. VI, 17

Който работи по грешна нишка, разваля цялата тъкан. II, 16

Учителят рече:

В древни времена се въздържали от думи, страхували се от позора, който бил неизбежен, ако делата не отговарят на думите. IV, 22

Да имаш недостатъци и да не се помъчиш да ги поправиш, това значи наистина да имаш недостатъци. XV, 29

Да заемеш сериозна и строга стойка, докато вътрешно трепериш, то — ако вземем пример от ежедневието — това е също така непристойно, както, ако тайно се промъкваш на места, където нямаш право да бъдеш, или изкъртиш дупка и минеш през нея вместо през вратата. XVIII, 12

Учителят рече:

Гладките думи вредят на характера. Нетърпението в дребните неща може да развали големи планове. XV, 26

Който разхищава, често става дързък; който е пестелив, често става алчен. Но дързостта е много по-тежък недостатък от алчността. VII, 35

Учителят рече:

Да правиш жертвоприношение за чужди кумири, а не за своите, не е пристойно. Да виждаш правдата и да не постъпваш според нея — е страхливост. II, 24

Учителят рече:

Първо и преди всичко: Бъдете лоялни и спазвайте обещанията си! Не бъди приятел с тези, които не са равни с теб! Направите ли грешка, не се срамувайте да я признаете и да я поправите! IX, 24

Учителят Кунг рече:

Има три вида приятели, които носят добро, и три вида, които погубват:

Приятелство с искрени, с верни до смърт хора и с такива, които много знаят — е плодоносно. Приятелството с черногледци, с опортюнисти и с такива, които ловко приказват — е пагубно. XVI, 4

Тзе-кунг попита:

Докъде се простира приятелството?

Учителят рече:

Бъди спрямо приятелите си искрен и дискретен. Не стигнеш ли с това далеч, откажи се. Недей стига в старанието си до унижение. XII, 23

Учителят Кунг рече:

Има хора, с които можеш да се учиш заедно, но не и да напреднеш; с други можеш да напреднеш, но не и да работиш съвместно; а има и такива, до които можеш да стоиш, но не и да се разбираш с тях. IX, 29

Учителят рече:

Напразно съм дирил онзи, чийто стремеж да изгради своя характер е толкова силен, колкото е силен инстинктът за сексуалните му потребности. XV, 12

Няма смисъл да се съветваш с такива, които следват други пътища. XV, 39