Конфуций: Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)

Вече няколко години двете страни Ю и Юй спореха за един общ граничен район. Тогава техните посредници рекоха:

— Вен, князът на западната империя, е мъдър човек. Нека му възложим решението на нашия спор.

Князете се отправиха към западната империя и когато пристигнаха, видяха с учудване, че селяните си услужват взаимно с плугове и зачитат границите на нивите си. Когато пристигнаха в столицата, забелязаха, че жените и мъжете вървяха по различни страни на улицата и че старите хора не носят никакви товари. Пристигайки в дворците, видяха, че е нещо естествено по-низшите служители да отстъпват пред по-висшите и че по време на аудиенция не спорят помежду си. Тогава князете на Ю и Юй си рекоха: „Колко сме неразумни! Как можем да посмеем да се явим в двореца на мъдрия Вен!“

Засрамени, те се върнаха, заповядаха на войските си де се оттеглят от укрепленията в спорната гранична област и приключиха дългата разпра.

Като чу това, Учителят Кунг рече:

— Това показва, че добрият пример на мъдър княз оказва непогрешимо въздействие. Вен няма нужда да заповядва, хората и така го следват. И не е било необходимо той първо да поучава каращите се князе; те и така са го разбрали. Това е най-добрият път към познанието. X, 10

Тзе-кунг наблюдаваше тържеството в чест на реколтата. Учителят Кунг го попита:

— Защо не се радваш като други те?

Ученикът отвърна:

— Хората се държат, сякаш са полудели. Не виждам повод да се радвам до такава степен.

Учителят бе учуден. Той рече:

— Това, че след повече от сто морни дни трябва да настъпи един ден на радост, на ядене и пиене на воля — това ли не разбираш? Да опъваш постоянно лъка, без да го отпуснеш — това дори и най-мъдрите крале на Вен и Ву не биха допуснали. Напрягане без отмора — това те въобще не биха искали! Напрежение в съчетание с почивка — това е правилният, добрият път. XVIII, 3

Веднъж князете на Чу, Лу и Ше се отправиха заедно към Учителя Кунг, за да чуят от него как биха могли да бъдат приведени в съответствие въпросите на държавното ръководство и изискванията на морала. По пътя те обсъждаха помежду си този труден проблем, навлязоха в спор, но в крайна сметка все пак изведоха някои похвални принципи. След като пристигнаха при Учителя Кунг, те го запознаха със своя проблем. Учителят ги изслуша, но упорито мълчеше. Тогава князете недоволно казаха:

— Най-после стигнахме целта на нашето трудно пътуване, но пак не узнаваме нищо. Нима напразно сме изминали пътя към човека, когото смятат за мъдър?

Учителят отвърна:

— Пътят бе целта. XVII, 4

© 1992 Фред Люпке, превод от немски

孔夫子

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Конфуций. Добрият път: Мисли на великия китайски мъдрец

Превод от немски: Фред Люпке

Художник: Иван Габеров

Технически редактор: Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново, 1992

Печат: ДП „Д. Найденов“, Велико Търново

96 с.; 17 см

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6509]

Последна редакция: 2008-04-20 14:10:27