Конфуций - Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)

Можете да ограбите три войски на техния вожд, но да промените мнението и на най-нищожния селянин — не можете. X, 25

Само най-мъдрите и най-глупавите не могат да се променят. XVII, 3

Тзе-кунг каза:

Това, което не искам друг да стори на мен, аз също не правя на другите.

Учителят рече:

Още не си стигнал дотам. V, 11

Един Благороден бе обезпокоен от крадци. Той попита Учителя какво да направи. Учителят Кунг отговори:

Да беше освободен от алчността, те не биха имали какво да ти откраднат, дори срещу пари. XII, 18

Учителят рече:

Следи точно какво някой иска; внимавай с какви средства той преследва своите цели; разбери от какво той изпитва задоволство; ще може ли тогава истинската способност на човека да остане скрита за тебе? II, 10

Някой попита:

Какво означава, когато се казва: „Противопоставяй на враждебността силата на твоята личност?“

Учителят рече:

Какво значи тук сила на личността? Заставай открито пред враговете и противопоставяй силата на твоята личност на останалите. VI, 36

Учителят рече:

Да не говориш за добрия път с някого, с когото би могъл да говориш за това, означава да лишиш един човек от полза. Който наистина е мъдър, не пропуска възможността да бъде от полза на друг човек. Той също така не си пилее и думите. XV, 7

Учителят Кунг каза:

Най-високо стоят тези, които по рождение са мъдри. Най-близо до тях са тези, които чрез учене стават мъдри, след тях са онези, които трудно се учат; към най-низшата класа спадат тези, които трудно се учат, без никога да се научат. XVI, 9

Тзе-кунг попита:

Какво би помислил за човек, обичан от всички свои селски приятели?

Учителят рече:

Това още нищо не значи.

Тзе-кунг попита:

Какво би си помислил за човек, когото всички негови съселяни мразят?

Учителят рече:

И това още нищо не значи. Най-добре ще е, ако добрите хора го обичат, а лошите го

мразят. XIII, 24

Да изприказваш в пресечката това, което си чул на улицата, означава да захвърлиш собствената си стойност. XVII, 14

Ученикът Тзе Чианг попита как най-добре се успява с хората.

Учителят рече:

Бъди принципен и дръж на всяка своя дума; бъди сериозен и прилежен във всичко, което вършиш. Тогава винаги ще успееш, дори да живееш сред варвари. Но не си ли принципен в това, което вършиш, то как би могъл да се надяваш, че ще успееш, дори да живееш в условията, на които си привикнал? Където и да си, не забравяй тези принципи. Когато караш своята каруца, имай ги написани пред теб на впряга. Тогава можеш да си сигурен, че ще успееш.

Тзе Чианг написа този принцип върху колана си. XV, 5

Тзе-кунг все критикувал другите хора.

Учителят рече:

Добре, че той е толкова съвършен и че има време за това. Аз нямам време. XVI, 31

Така наречените благочестиви хора на село са всъщност похитители на добродетелта. XVII, 13

Цъфнало клонче на дива череша,

колко бързо се стрелва назад!

Каквото и да е, обичам те.

Но колко далеч е твоят дом!

Учителят рече:

Всъщност той не я обича. Иначе не би оплаквал разстоянието. IX, 30

Учителят рече:

Ритуали! Нищо повече ли не са те от това, да жертваш нефрит и коприна? Музика, музика! Нима тя е само от камбани и барабани? XVII, 11

Учителят рече:

С жени и прости хора трудно се общува. Любезен ли си, загубваш респект. Държиш ли си на разстояние, ще ти се обидят. XII, 25

Учителят рече:

Вземете насип, на който липсва една единствена кошница пръст, за да бъде завършен. Остане ли насипът без нея, това значи несъвършенство, застой. Вземете равната основа, върху която е изсипана една единствена кошница пръст. Продължи ли човек да насипва, за мен това означава стремеж към съвършенство, към развитие. IX, 18

Учителят рече:

Аз предадох това, на което ме бяха учили, без да добавя нищо свое. Бях верен на дедите и ги обичах. Не вярвам, че дори нашият стар учител Понг би ме превъзхождал в това. VII, 1

Аз мълчаливо слушах и записвах това, което ми бе казвано. Никога не съм се изморявал в ученето, за да предам на други, каквото научих. Това са единствените ми заслуги. VII, 2

В селище с десет къщи сигурно бихте намерили такъв, който да е надежден като мен. Но не вярвам да откриете някой, който така да обича ученето. V, 27

Мисълта, че може да съм изоставил формирането на своя характер и недовършено учението си, че може да съм чут от порядъчни хора, но без да съм успял да го открия, че може да съм бил чут от лоши хора, но без да съм успял да ги поправя — това са мислите, които ме тревожат постоянно. VII, 3