Ралф Питърс - Изменникът

Прибрах се вкъщи, взех душ и се облякох подобаващо за случая, светли панталони и тениска. Почерпих се един сандвич с раци в „Ийстърн Маркет“. Последният обяд, можеше и да не доживея до последна вечеря. Оставих голям бакшиш, за късмет, и дълго мислих над пластмасовия поднос с храната. Мъчех се да преценя какво в плана ми може да се обърка. Истината е, че бях отвратен от себе си. Липсваше ми размах. Не си представях нищо по-далечно от срещата с Тиш. Може и да беше по-добре — ако знаех със сигурност какво ме чака, сигурно нямаше да имам куража да се захвана с него.

Просяците по тротоарите, после адът на метрото. Отправих се към центъра. Заедно с безгрижните джентълмени, които бяха усъвършенствали изкуството да си прекарваш летните следобеди във Вашингтон. Пътувах с един от тях. Имаше дълбок белег на бузата и тениска с надпис „Не ме мислете за престъпник само защото съм черен“.

С последния елемент от пъзъла трябваше да се справя лично. Копелето нямаше да говори с мен по телефона. Не и в момента. Така че щеше да получи Джон Рейнолдс от плът и кръв. Действах според метода на включването. Нито една от въвлечените страни нямаше да бъде лишена от участие в играта.

На изхода на метрото се носеха изпълнени на саксофон бродуейски мелодии. К стрийт изглеждаше както обикновено. Латиноамериканец пробутваше през лепкавата жега цветя. По тротоарите подтичваха баровците от офисите. Бяха по ризи и прекалено млади за набъбналите си талии. Няколко представители на старата генерация се дехидратираха в костюмите си с жилетки. По челата на окичените с перли жени бяха избили капчици пот, а в очите им се четеше омраза към чорапогащите.

Във фоайето беше невероятно, студено, но настроението ми отказа да се подчини на климатика. На излизане от асансьора се чувствах като боксьор, напускащ ъгъла си за началото на рунда. Спря ме момичето на рецепцията.

— Да ви помогна ли с нещо?

— Обади се на Бърнс, преди да повикаш полицията — казах на нея и на няколкото секретарки и затръшнах вратата на офиса му.

Купища снимки, на които стиска ръката или потупва рамото на някоя важна клечка. Няколко президенти. Бивши министри, които след мандата си пренаписват учебниците по история и дават съвети — срещу заплащане — на диктаторите по света. Жените бяха малко, но Вашингтон е консервативен град. Една снимка на Кори Невърс можеше да поосвежи интериора. Жалко, че я беше пропуснал.

В отворената от учудване уста на моя приятел и предател Робърт Мейхю Бърнс спокойно можеше да се побере футболна топка.

— Да, копеле, аз съм.

Страхотно е да видиш човек с потекло като неговото да проявява страх. Доказва съществуването на демокрацията.

Робърт Бърнс беше спортен тип. Също като сестра си, която излизаше с мен, преди да ме изцеди и захвърли. Великият Мислител. Помогнах му да стане от стола. С една ръка на гърлото му и удар с другата в корема. Тялото му полетя към стената и от лавиците по пода се посипаха книги.

Нямаше нужда да се обръщам, за да разбера, че секретарката му стои на вратата. Чувах я и чувствах, че е там. Дори можех да си представя щастливото изражение на лицето й.

— Кажи й да извика ченгетата де. По дяволите, кажи й.

Не му достигаше въздух.

— Всичко е наред… Приятел… Затвори вратата… Джоан… всичко е наред…

— Господин Бърнс!

— Затвори вратата!

— Не навиквай прислугата, Роб. Дядо ти не би го одобрил.

Вратата се затвори и останах сам с последния предател от тайфата. С човек, когото наистина харесвах. Който ме беше предал на Хънт и на французите. Някой ден от него щеше да излезе страхотен министър.

Зачудих се колко точно са дебели прозорците на офиса и дали ще издържат тежестта му, ако го изхвърля долу. В случай че реши да буйства.

Бутнах го обратно в стола му, седнах на бюрото и затиснах с подметката си гърдите му. Гърбът му опираше на витрина, в която снимките на членове на семейството му бяха внимателно разграничени от тези на плебеите кариеристи.

— Аз съм един тъп нещастник — му казах. — Чак не мога да повярвам колко съм тъп. Но ти си още по-голям глупак. — Поклатих глава. — Господи, не може да си го направил за пари. Да не сте я закършили със семейните финанси?

Ударът над токата на колана му беше едно от малкото неща в живота ми, които бях свършил наистина добре. Все още имаше затруднения с дишането. И изглеждаше ужасен от неочаквания сблъсък с реалността.

— Не… ставай смешен. Власт. Единственото, което има значение в този град. Трябват ти връзки. Не съм искал да ти причинявам неприятности…