Ралф Питърс - Изменникът

Не ми потрябваха инструменти. Болтчетата се отвъртяха без засечка. Отворих кутията. Хард-дискът беше изчезнал.

— Нещо не е наред ли? — попита Мери. — Трябва ли пак да се обаждам в полицията?

Зяпах изкормената машина. Бях пълен с въпроси, на нито един от които не можех да си отговоря. После затръшнах капака и върнах кутията на мястото й.

— Мери, чуй ме внимателно. Не мисля, че имаш нужда от полицията. Трябва да забравиш, че въобще сме се докосвали до компютъра. Забрави за дискетите. Нещо става и каквото и да е то, искам да стоиш настрана от него.

Тя ме погледна с кафявите си очи.

— И Мики е бил намесен, нали? В това, за което говориш?

— Моля те. Просто забрави за всичко. — Четях мислите й. Ако съпругът ми е бил замесен и това му е струвало живота, проклета да съм, ако остана настрана. — Мери, можеш ли да отидеш на гости на роднините си? Където и да е, само да се махнеш оттук?

— Няма да.

— Чуй ме. Опасно е. И не можеш да помогнеш с нищо. Съпругът ти не е искал да се намесваш. Не е искал да се намесвам дори аз. Но аз съм вътре, а ти не и те моля в името на Мики да хванеш първия самолет и да се махнеш оттук.

На Мери това не й хареса. Никак.

— Мики никога не е обичал страхливците.

— Не става дума за това. Става въпрос за живота ти. Само ще те наранят, без да можеш да помогнеш с нищо.

Тя обмисли думите ми. Жадна за повече информация.

— Кой друг знае за това, Джон?

Погледнах нагоре към нея. Малко под подгъва на полата й видях Кори. Стоеше до френския прозорец.

Тръгнахме си, след като изтръгнах от Мери обещание да хване самолет за нанякъде още същата вечер. От страна на Кори очаквах лавина от въпроси, но тя караше мълчаливо.

— Можеш да ме оставиш на някой от паркингите за коли под наем около „Джеф Дейвис“.

Тя ме изгледа иззад слънчевите си очила. Все същата супер мадама. Би й подхождала немска спортна кола. Или бял „Ягуар“. Вместо това караше малка японска колица. От типа, която жена, тръгнала нагоре по обществената стълбица, би оправдала като удобна за града. Дотук Кори се беше справила с дилемата за правото на избор. Беше взела няколко правилни решения. Докато всички решения на Тиш бяха лоши. Кори Невърс не би се татуирала за нищо на света. И една обица на ухото беше напълно достатъчна.

Все още предпочитах Тиш.

— Можеш да ползваш моята кола.

— Благодаря. Предпочитам да си наема.

Изгледа ме крадешком. Косата й изглеждаше разрошена от вятъра дори при затворени прозорци.

— Госпожа Фарнсуърт не ме хареса кой знае колко.

— Още не се е съвзела след всичко, което й се случи.

— Имах чувството, че ме мрази. — Упорито се загледа в магистралата. Профил като за реклама на бижута. — Не знаеше за приятелката ти, нали?

— Не. Не чете вестници.

— И си мислеше, че й изневеряваш с мен?

Неволно се усмихнах.

— Много старомоден израз.

— Времето в родния ми град не беше от най-бързите неща.

— Да, така си помисли.

— И тази жена е харесвала приятелката ти? Искам да кажа, не се обиждай, но не мога да си представя, че…

— Млъкни, Кори.

— Не исках да прозвучи гадно.

— Глупости.

— Добре, съжалявам.

При всяка мисъл за Тиш ми се приплакваше като на дете. Наистина й се бях подигравал за татуировката. По много начини. Мръсотиите, които хвърляме по хората и за които после съжаляваме.

— Примирие? — попита Кори. Нежно.

— Щом казваш.

— Искаш ли да пусна радиото?

— Както искаш.

Тя пусна тихо някаква музика.

— Не разбирам.

— За какво говориш?

— Къщата не беше разхвърляна. Както при Ем.

— Знаели са къде да търсят. И какво търсят.

Кори поклати глава.

— Може и да си прав. Но знаеш ли какво мисля? Може да са две отделни групировки. Които търсят едно и също. Може да са съперници.

— И какво точно търсят?

Тя побутна нагоре очилата си.

— Нещо, което можеш да въведеш в компютър.

— Ами ако — казах, — ако са същите хора. Привлекли са прекалено много внимание. Бум от убийства. Пресата. Ченгетата. Нещата се изплъзват от контрола им. Може и някой да им е казал да се държат прилично.

— И какво мислиш, че търсят?

— Нямам представа — излъгах. Болките в корема и гърба ми отдавна ме бяха убедили, че е нещо, свързано със самолета на Ем. — А ти?

— Не знам, но трябва да е нещо, до което Ем е имал достъп. Ем и този генерал. Само не мога да разбера твоята роля.

— Също като твоята. Виновен само защото съм ги познавал.

Покрай канавката профуча полицейски патрул. Колите намалиха скорост.