Николай Пеняшки - Истина

— Става въпрос за Емил …

— Не ме плаши…, какво е станало?! — задиша учестено.

— Той е мой син! Аз не бих си…

— Какво говориш?! Ти-и-и…! Това истина ли е! Нима е възможно?! — тя бе шокирана. Не беше на себе си. Имаше чувството, че ще получи инфаркт. — И цяла вечност не си ми казвал нищо?! Разплака се, и излезе от стаята.

Той също беше объркан, да я утешава ли, или търпеливо да изчака. Истината беше като трън, и докосването до нея в първия момент бе болезнена. Въздъхна тежко и продължително. После отиде в спалнята. Жена му лежеше, свита в края на голямото легло, и гледаше с широко отворени очи в прозореца.

— Прости ми, но не знаех, как ще приемеш всичко това! Страхувам се, да не те загубя. Обичам те, скъпа! — приседна до нея, и я целуна.

Разказа цялата история такава — каквато е в действителност. Тя го изслуша, и отговори:

— Толкова години мълчание! Не ми е лесно да махна с ръка, и да ти простя, че си крил от мене такова нещо! Чудя се, дали няма и друго…-погледна го въпросително, но с укор — А синът ти е такова прекрасно дете…

— Добре, ще те оставя да помислиш, но не забравяй, че ти си моята съпруга, и животът ми е свързан с тебе и сина ми! Имаме нужда от теб, и те обичаме!

Излезе от спалнята, влезе в кухнята, наля си питие и зачака решението на жена си.

По някое време тя се появи на прага, после седна срещу него. Очите и приличаха на водопади.

— Налей и на мене! Ще приема цялата истина, но ми обещай, че каквото и да ни струва, ще се лекувам! Искам да си имаме и наше дете.

Тео не очакваше от нея такава реакция и развълнуван я прегърна. После последва страстна целувка. Сега я обичаше много повече.

Тя не го беше разочаровала.

След доста време лечение, и опити им се роди дъщеря. Бяха на седмото небе от щастие. Емил също се радваше на сестричката си.

Не след дълго синът им се разболя тежко. Наложи се да лежи дълго време в болницата, но накрая всичко дойде на мястото си.

Четиримата заживяха заедно, и всичко което им се случваше беше по своемо хубаво, защото между тях цареше истината. А тя е най-доброто лекарство.

© Николай Пеняшки

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8359]

Последна редакция: 2008-06-29 22:19:13