Алън Кол - Далечно царство

Дженъс наблюдаваше упражненията без коментар, безизразна маска на лицето. После дойде при мен и ме поздрави.

— Добро утро, приятелю. Виждаш как правя войници от тези кукли. Как ти е главата тази сутрин?

— Всеки ме пита най-напред за това — отвърнах — Не бях чак толкова пиян.

— Човек никога не е чак толкова пиян — каза Дженьс. — С какво мога да ти услужа?

Взех кесията от Ийнес и му я подадох.

— Моля те да приемеш тази скромна отплата, задето спаси кокалите… и репутацията ми.

Дженъс взе кесията, после ми я върна.

— Благодаря ти, но не е необходима никаква отплата за това, Че съм прогонил една хиена от заспала жертва.

— Аз… аз държа да я вземеш — промърморих учтиво. — Съвсем сериозно, много съм ти задължен.

Дженъс кимна замислено и взе кесията; после се обърна към войниците и изкомандва:

— Стой! Този благородник — продължи той без каквото и да е предисловие, — по някаква неизвестна за мен причина, изглежда, е решил да ви почерпи. — Дженьс подхвърли кесията на Мийна и добави: — Кохортата ще има месо за вечеря. И по един мех вино на двама.

Чу се радостен възглас, който секна като пресече нож, защото лицето на Дженъс застина в ледена маска.

— Не съм разрешил на никого да говори — спокойно каза той. — Според всички правила би трябвало да се засрамя и да върна парите на вашия благодетел. Но аз няма да го направя. По всичко личи, че сте пьлни с енергия. Много добре. Сержант, на бегом до връх Ефенс. Ти оставаш долу. Да бягат нагоре и надолу, докато се умориш да ги гледаш. — Връх Ефенс беше дълъг цели три левги и доста висок, с много шубраци дълбоки дерета и големи камънаци. — Щом довечера ще имат богата вечеря, това бягане ще им се отрази добре. Бегом!

След миг кохортата вече бягаше към върха, а Мийна тихичко си тананикаше нещо.

— Човек никога не трябва да позволява войниците да си мислят, че се опитва да купи подчинението им — каза Дженъс, усмихна се и се извини: — Прощавайте. Цяла сутрин провеждам тези занимания и не успях да сваля пелерината си.

Той пъхна сабята в ножницата. Направи ми впечатление, че сабята му е по-дълга и по-тънка от обикновените, и е заострена от двете страни. И нещо още по-интересно — острието беше вълнообразно; очевидно беше от стомана, закалена с вода. Предпазителят обаче беше обикновен и прост. Повече от сигурно бе, че един капитан, дори да е съвсем отскоро на служба в Ориса, би си позволил малко злато, сребро или някаква скъпа дреболия, за да подчертае своя ранг. Дженъс носеше ножницата преметната през гърба, така че дръжката на сабята му се подаваше под ъгъл над дясното му рамо. Беше много необичайно, но бях го виждал и по-рано. Един варварин, дошъл отвъд границите на Ликантия, носеше оръжието си точно така. Когато го запитах защо, той ми каза, че му било не само по-лесно да измъкне сабята независимо дали е на кон, или не, но и не се мотаела между краката му и не го спъвала, когато бил пиян. Също като този варварин Дженъс носеше от дясната страна на колана си кинжал: практично оръжие с острие, не по-дълго от една педя, за разлика от големите дълги и тънки ками, които носеха наемните улични убийци. Също като и на сабята, ефесът и предпазителят на кинжала бяха без никаква украса. Според моите представи Грейклок беше въоръжен по начин, който подобава на един слуга на фамилията Антеро, което показваше, че моите познания за истинските оръжия бяха много по-оскъдни, отколкото предполагах.

— Позволи ми да измия праха от лицето си и се облека с дрехи за излизане — каза Дженъс. — Зная една винарна, в която може да се получи нещо прилично за войнишките възможности. Ако нямаш нищо против да дойдеш с мен, разбира се. Нямах нищо против.

Кръчмата ми беше добре позната. Беше заведение, в което обичаха да се събират търговците, разположено не само близко до централния пазар, но и на самия речен бряг, така че недоверчивите търговци можеха да следят как се товари или разтоварва стоката и в същото време да подготвят друг договор. Подхвърлих н Ийнес една дребна монета и той се присъедини към другите роби в съседната алея да чака заповедите ми. Намерихме свободна маса и ни донесоха вино, вода чиния с мариновани пипала на октопод, маслини и сирене. И двамата разредихме виното с вода — не исках Грейклок да ме вземе за пропаднал пияница.

— Тази сутрин по време на богослужението — започна Дженъс предпазливо, — споменах, че съм те срещнал снощи, без да описвам интересни подробности за срещата. Един от офицерите каза, че планираш някакво пътешествие. Нарече го… — търсене на търговско щастие. Каза още, че това било традиция, с която трябвало да съм запознат. Но аз не съм.